Разговор със Симеон Симеонов

Симеон Симеонов е млад българин, който вече е оставил българска следа в чужбина. Учил е история в университети в Германия и САЩ, а в момента пише своята дисертация в един от университетите от Бръшляновата лига.

В разговора ни с него ще научите:

  • Кой е Франциско де Миранда и каква е връзката му с Балканите;
  • Как един българин успява да публикува своя статия в Cambridge University Press;
  • Къде в чужбина има паметник на Алеко Константинов?

Приятно четене!

БГ Следа Подкаст: Във времена, в които не можем да пътуваме или поне това е доста трудно, ние ще се пренесем от другата страна на Океана, за да се срещнем с един млад човек, занимаващ се с история и обичащ да пътува. Приятно ми е да кажа „Добре дошъл“ на Симеон Симеонов.

Симеон Симеонов: Здравейте на вас и на вашите читатели!

БГ Следа Подкаст: Първо бих искал да споделя как се запознахме. Ти ми беше препоръчан от човек, с когото работя. След това успях да се запозная с някои от твоите трудове, публикувани в доста авторитетни списания и научни среди. Ще споделиш ли малко повече за теб?

Симеон Симеонов: С уводолствие! Казвам се Симеон Симеонов, на 34 години съм и от близо осем години живея в Съединените щати. Възпитаник съм на немската гимназия в София, след което завърших бакалавър и магистър в Германия – специалност „История“. Прибрах се за две години в България и след това отидох в САЩ, завърших магистърска степен в Университета в Чикаго и в момента завършвам своята докторантура към Университета Браун, част от Бръшляновата лига. Дисертацията ми е на тема „Консулски отношения в Атлантическия свят“, дефиниран като Западна Европа, западноафриканския бряг и Северна и Южна Америка през периода на революциите – от Американската революция до революциите от 1848 година.

БГ Следа Подкаст: Запознах те в предварителния ни разговор с проекта „Българската следа“, имащ за цел да показва обекти и личности, свързани с българската история извън пределите на България. Смятам, че ти имаш доста добър поглед по тази тематика, тъй като не само си живял в чужбина, но и се занимаваш професионално с история. Ще ни разкажеш ли как се роди това твое влечение към историята?

Симеон Симеонов: Това ми влечение започна още от най-ранна детска възраст. Аз бях ученик и започнах по най-баналния начин – с четене на исторически книги. Вече  по време на следването ми в Германия реших да започна да се занимавам професионално с история. Смятам, че си струва човек да преследва мечтата си и да се занимава с това, което му е най-интересно. Щастлив съм, че успях да превърна тази си любов в своя професия. Водих вече и няколко курса в Университета Браун и се надявам да мога да продължа да се занимавам с история. Атлантическата история, в частност, ме привлече с това, че е доста непозната – в Европа се знае доста малко за историята на Съединените щати. В днешния глобален свят става все по-важно да се знае как се взимат решения отвъд Атлантическия океан. За да обобщя, решението ми да се занимавам с Атлантическа история е, както продиктувано от чисто личен интерес към нещо непознато за мен, така и от значението на тази перспектива, за да може да си обясним сегашния момент.

БГ Следа Подкаст: При теб виждаме реализираната мечта на много хора – да работиш това, което ти е хоби. Тъй като много хора се лутат, докато открият това, което обичат, докато ти още от дете си успял да го намериш. Спомена, че си избрал Атлантическата история, защото е била непозната за теб. Когато пък аз започнах да се занимавам с българските обекти в чужбина и българската следа, то аз не знаех история толкова много. Да, в училище винаги съм имал отлични оценки, но дотам. Съответно историята и географията ги учих по този начин – пътувайки и посещавайки тези места. И аз започнах с нещо, което ми беше непознато и в същото време – предизвикателство.

Говорейки за американската история, прочетох една от твоите статии, в която се разказваше за посещението на първия латински революционер на Балканите – Франциско де Миранда. Име, което аз за първи път срещам. Ще разкажеш ли нещо повече?

Симеон Симеонов: Да споделя малко повечко за самата статия. Попаднах на Франциско де Миранда миналата година и реших да се задълбая. Започнах да чета мемоарите му, които са публикувани в 23 тома, всеки с обем от 500 страници. Още в един от първите му томове той описва своите пътешествия на Балканите. Оказа се, че в научната литература никъде нямаше информация за това му пътуване, дори в публикувана карта в известно научно списание, Балканите бяха изцяло пропуснати. В действителност, той стига с кораб до Дубровник, след което по крайбрежието достига до Гърция и оттам – към Константинопол. Интересен факт е, че след напускането му на Констатнинопол той преминава и през българското крайбрежие, докато стигне до град Херсон (днешна Украйна). За целия този период от Италия до Херсон не се знаеше досега и в самата статия не само показах, че минаването му през Балканите се е случило, но и че тези земи изиграват много важна роля при формирането на неговата идеология. Османската империя му дава основа да заговори за „декаденския деспотизъм“  и за непосилните за плащане данъци. Той пренася тези си свои критики и към испанската власт в Америките, превръщайки се в „балкански революционер на Америките“. Благодарение на хора като Франциско де Миранда, успяваме да видим, че съществува връзка между два, на пръв поглед, далечни района.

БГ Следа Подкаст: След като се запознах с няколко статии, които ми изпрати, мога да кажа, че ти пишеш по изключително лек и увлекателен начин и на български, и на английски. Нещо, което не обичам, е тежкото и суховато излагане на факти. Бих искал да добавя, говорейки за стигането на де Миранда в Дубровник, че там има българска следа – преди три години беше открита паметна плоча на Дубровнишката грамота, с която цар Иван Асен II дава привилегии на дубровнишките търговци.

Смятам би било интересно да ни разкажеш за процеса на писане на научна статия – как си я избираш, как след това започваш да я пишеш?

Симеон Симеонов: Процесът е доста дълъг. Читателите виждат само крайния продукт на доста съвместни усилия от страна на редактори, автори и рецензенти. Първоначално е необходимо авторът да има добре формулирана идея, съответстваща на политиката и фокуса на съответното издание. След изпращането на ръкопис до 10 000 думи (15 страници), получаваш отговор от редактора на изданието, дали може да бъде включена или не. След това ръкописът се изпраща на двама или трима рецензента. Много интересен момент е, че тези рецензенти са анонимни – те са специалисти в областта, но нито те знаят за мен, нито аз – кои са те. Статията ми за Миранда премина през шест рунда на рецензии, поради непознатия ми аргумент за Балканите, който желаех да представя. Целият процес беше почти две години. В повечето случаи се стига до не повече от един до два рунда на рецензии преди да се стигне до публикуването на статията. Важно уточнение е, че това е процесът при едни от най-реномираните издания от моята област, затова е и толкова строг.

БГ Следа Подкаст: Хубаво е да споменем, че става въпрос за статия, публикувана в Cambridge University Press. Смятам, че споделянето на този процес е доста поучително за това как трябва да боравим с информация – ти си имал смелостта да избереш нещо неизвестно и непопулярно, но след това – и да го защитиш и то в толкова реномирано издание.

В днешно време понякога доста лековато боравим с информацията, което може да доведе до злоупотреби. Например, бях чел една статия, препечатвана многократно в Интернет, че в Ла Скала в Милано има портрети на български оперни певци. Посетих я, разпитах и персонала и се оказа, за мое съжаление, че такива не е имало. Точно това се опитвам да избягвам – разпространението на невярна или непроверена информация.

В предварителния ни разговор ти ми сподели за един нов обект, който е нов за мен. Знаем, че Чикаго е градът с най-голямата българска общност в САЩ. Чели сме и „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов. Преди няколко години беше открита и улица, носеща името му, има и паметник на Васил Левски. Ти ми сподели за един още по-интересен обект.

Симеон Симеонов: Както споменах, прекарах първата си година в Америка в Чикаго. По една случайност живеех точно на улицата, където Алеко Константинов е прекарал повечето от времето си – там се е намирало Световното изложение. Но по-интересното беше, че в самата  университетска библиотека в центъра на кампуса има бюст на Алеко Константинов. Забележително е, защото там не са разположени много бюстове. Смея да твърдя, че в този централен район на университета има още два-три други бюста. Не вярвах на очите си, че виждам паметник на Щастливеца. Самият бюст е дарен от българската диаспора в Чикаго, която от доста време е в много тесни взаимоотношения с библиотеката на университета. Бюстът е и на много ключово място – всеки, който влиза в библиотеката трябва да мине покрай него. Имах щастието всеки ден да минавам и уча в непосредствена близост до лика на Алеко Константинов. Смятам, че това, което правят българите в Чикаго, за да поддържат нацията си, трябва да бъде и урок за българите в България за това как да се сплотим около такива исторически личности.

БГ Следа Подкаст: Съгласен съм напълно с теб. Няма значение къде се намираш, ако носиш някаква идея в себе си, особено в днешния свят.

Симеон Симеонов: Бих искал да добавя още нещо за българските диаспори. Смятам, че не е правилно да се териториализира връзката между човека и нацията. Дори ако разгледаме историята на нашето Възраждане, ще видим, че голяма част от нашите дейци са развивали своите пробългарски инциативи извън пределите ни. По този начин, съвсем не е необичайно, имиграцията да бъде един от водещите елементи на патриотизма.

БГ Следа Подкаст: Когато нещо е далеч от очите, ти го оценяваш –  са казали хората. Една от причините да избера да си наш гост е, че независимо къде си се намирал по света, то ти оставяш своята българска следа в своята изследвателска дейност. Затова смятам и че ти си добрият пример, който ни е необходим в наши дни.

Бих искал да ти задам един въпрос тип „лексиконен“, но смятам, че ти би могъл да дадеш интересен отговор. Ако трябва да избереш някоя българска личност, която те вдъхновява и би ти служила за пример, коя би била?

Симеон Симеонов: Мисля, че отново трябва да се върнем към периода на Възраждането. Тогава имаме невероятна съвкупност от такива личности. Смятам, че много добър пример е Найден Геров – вицеконсул на Русия в Пловдив. Защо той – той е извършвал пропагандна дейност, която е изключително важна за българската кауза – информирал е руския елит за положението на българите под османска власт. Да, той не се е бил или воювал, но е оказал не по-малко влияние чрез своята дипломатическа дейност – един от първите български дипломати преди да имаме още свободна държава. Това е и една от идеите на моята дисертация – да преосмислим значението на думата „дипломат“. За мен една от хубавите характеристики на историята е, че тя ни дава доста голяма свобода да изберем определен интерпретативен метод – например, чрез известни личности да обясним времето, в което са живяли. Именно това ме привлича в историята – всеки един подход към историята е взаимнодопълващ се.

БГ Следа Подкаст: Напълно съгласен съм с теб, че винаги трябва да можем да гледаме и от другата гледна точка. Бих искал да ти благодаря за участието ти! Вярвам, че когато създадеш нови трудове, свързани с българската история, ще ни ги споделиш.

Симеон Симеонов: Благодаря и аз, желая успех на проекта „Българската следа“.