Българската следа Българските места извън България
Решавате да се разходите в малко по-непопулярната част на Гърция, граничеща с Македония. Шансът вашата отправна точка да е от Битоля е доста малък, но представянето ми на книгата ни с Теодор Борисов – „50 места от българската история отвъд България“ преди няколко години ме отведе и в тази част на Балканския полуостров. Нямаше как да пропусна да отскоча до Гърция, за да видя предполагаемия гроб на цар Самуил, намиращ се на остров „Св. Ахил“. Още си спомням постоянно криволичещите завои и чудни панорами, които се разкриваха пред очите ми. Ако тогава знаех, то щях да посетя и едно малко селце със звучното име Черешница, за да видя откъде произхожда един от най-пламенните български езиковеди и диалектолози – Благой Шклифов.
В наши дни селото е с обявено постоянно население под двадесет души, а на входа му стои табелката – Поликерасо. Но само преди около век в него живеят около хиляда души, голяма част, от които – българи. Един от тях е и Стефан Шклифов, когото гръцките власти записват като Стефанос Склифас. По същия начин е преименувана и Доста Шамова – на Теодота Сяму. Съдбата ги среща и им се ражда син. Годината е 1935, а точната дата – 30 януари. Младото семейство успява да запише свободно името на детето си – Благой Стефанов Шклифов.
Втората световна война е завършила преди няколко години, светът още възстановява раните си, когато избухва първият голям конфликт в Европа след края ѝ – Гражданската война в Гърция. Противпоставила Кралство Гърция на Комунистическата партия на Гърция. Продължила от 1946 до 1948 година и довела до над 50 000 жертви. Война с такива мащаби няма как да не повлече след себе си и огромна бежанска вълна. Едно от децата, изведено като бежанци, е и Благой Шклифов. През 1948 година той намира спасение първоначално във Вардарска Македония, а в последствие се установява трайно в Унгария. И, ако първата асоциация досега би ви била за българите градинари в тази страна, то е нужно да споменем, че там се установява и започва да твори и не малко от българската интелигенция.
Благой Шклифов е едно от имената, които ще започнат своя научен път от Унгария. Там той завършва гимназия, а след това и висшето си образование в две специалности – руска и българска филология. Първото документирано посещение за дълго на Шклифов в София е през 1964 година. Записва докторантура в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Като тема в нея той ще преплете детството си и науната си страст – ще изследва българската историческа фонетика в полето на македонските говори. Тема, на която той ще посвети цялата си кариера вече и като част от Института за български език към Българската академия на науките.
Сред изследванията на Благой Шклифов откриваме такива за костурския и преспанския говор, но не забравя да изследва и влиянието на старобългарския език в страната, в която придобива висшето си образование. Близо четиредесет години заради трудовете си Шклифов има забрана да посещава Гърция. Сред множеството му изследвания се откроява и една книга, която ще опише трудностите на българите в Егейска Македония – „На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век“.
Краят на септември, 2003 година. Благой Шклифов работи върху поредното си научно изследване. Като всеки добър езиковед той отново е на терен, за да придобие най-добра представа за местния говор. Този път се намира в село Папаянис или, както го знаели българите – Попължани. Успял да събере достатъчно информация, той се отправя обратно към родината си. Ранна неделна сутрин е, още е тъмно, когато автомобилът му е блъснат от друга кола с изключени фарове. Благой Шклифов умира след няколко дена, на 25 септември 2003 година, а името му ще остане завинаги в пантеона на българското езиковедство.