Григор Пърличев – преводачът на „Илиада“

Омировата „Илиада“ се изучава от десетилетия в българските училища. Свикнали сме да я приемаме за даденост и едва ли някой от нас се замисля кой е първият човек, превел я на български. За да се насочим към отговора ще споменем годината 1871 и град Охрид. Ще добавим и причината именно на него да бъде връчена тази задача – първа награда от годишния конкурс за гръцка поезия на Атинския университет. Името му е Григор Пърличев, поредният оставил следа в българската история, за когото ще ви разкажем днес.

Историците не са единодушни за рожденната дата на Григор Пърличев. Обединяват се около деня – 18 януари, но не и около годината – 1830 или 1831. Това, което със сигурност можем да кажем, обаче, е че той е роден в Охрид. Баща му умира, когато е едва на шест месеца и по-нататъшното отглеждане се поверява на неговия дядо. Именно дядото има и заслугата Григор да започне да чете на невръстна възраст – когато е едва на четири години. Поради една случайност наемател в къщата на семейството му става пък Димитър Миладинов, който започва и да дава уроци на младия Пърличев.

Посъветван от близки, Григор Пърличев заминава за Атина, където се записва да учи медицина. Изучаването на болестите и тяхното лечение не му е присърце и той често пише стихове, които декламира на състудентите си. Образованието в чужбина е скъпо начинание за останалия сирак Пърличев и след две години той се завръща в Охрид. За да намери препитание, преподава в близките села, а след това и в Прилеп, преди да стане учител в родния си град. Ще изминат девет години преди да успее да събере пари и да се завърне да учи в гръцката столица.

Въпреки че отново избира медицината, не изоставя поезията, а дори напротив – явява се с поемата си за Кузман войвода на ежегодния конкурс на Атинския университет. Постига небивал успех, като не само печели първата награда, но и получава широк отзвук сред културната общност на града. Но нито талантът, нито наградата успяват да го предпазят от   шовинистичните настроения към българския му произход, дори бива нападнат в пресата от един от изгубилите конкурса. Нападки, на които Пърличев отговаря кратко и недвусмислено: „Да, българин съм, дори варварин, ако искаш. Но тоя варварин… без труд те би – тебе, стария поет.“.

Григор Пърличев решава да изостави враждебната му вече среда и да се завърне в родния Охрид. Там ще се превърне в един от основните борци за въвеждането на български език в училищата и църквите в района. Борба, заради която на два пъти бива задържан, като първия път се озовава и в дебърския затвор.

Но нека да прехвърлим тази мрачна страница от неговата биография и да се завърнем към това, с което започнахме – неговият превод на най-известното произведение на Омир. Известността, която си добива със спечелването на поетичната награда на Атинския университет, подтикват редактора на излизащото в Цариград списание на български език „Читалище“ Марко Балабанов да му напише писмо с молба да преведе на български „Илиада“. Преводът от старогръцки е доста труден. Макар че на места си позволява да превежда доста свободно, редакцията на „Читалище“ е доволна от получения резултат, но и среща критики от Нешо Бончев и Христо Ботев. Всяко начало е трудно, особено когато става въпрос за превод на толкова сложно по изказа си произведение, това го осъзнава и самият Пърличев, който в отговор на критиките, извършва и втори превод на „Илиада“, който остава непубликуван.

След години учителстване в Охридско, Григор Пърличев заминава за София. В столицата на новоосвободената България не среща очакваната подкрепа. Скоро заминава за Габрово, където постъпва като учител в Априлската гимназия. Ще последват и престои в Битоля и отново в Охрид, преподава и в Солунската гимназия. Солун ще се превърне в последния град, в който ще учителства, преди да се завърне в Охрид. Григор Пърличев умира в родния си град на 25 януари 1893 г. и ще остави следа в българската литература като първия българин спечелил поетичен конкурс в Атина и първия, осмелил се да преведе „Илиада“.