Натанаил Охридски – борецът за независима българска църква

Участвате в телевизионно предаване. Пада ви се въпрос да назовете първото име на български духовник, чиято фамилия е Охридски. „Ооо, това е супер лесно“, казвате си. „Климент“, „Кажи, Климент“, говори вътрешния ви глас. Но има една уловка, празните места на буквите са осем, а не седем. Мислите, опитвате да налучкате, но нямате шанс. Името ви убягва. Навярно мнозина други биха изгоряли на този въпрос, точно като вас. А името е „Натанаил“, който заедно с Методий Кусев е един от организаторите на Кресненско-разложкото въстание, както и на Охридското въстание.

На петнадесетина километра от Скопие се намира село със звучното име Кучевище. В него на 26 октомври 1820 г. е роден Нешо Стоянов Бойкикев, който в българската история ще остави следа с монашеското си име Натанаил. Детството си ще прекара между Самоков и Прилеп. Първоначално става ученик на възрожденеца Никола Тонджоров в разположеното в полите на Рила градче, а след това ще се завърне да учи по-близо до родното си място – в Прилеп.

През 1837 г. Нешо ще приеме църковното си име – Натанаил. Това се случва в Зографския манастир, където той става монах. Усърдието и отдадеността на Натанаил му помагат, за да последва мечтания за духовник път. Заминава да учи в Кишинев, а след това се прехвърля в Одеската семинария. Именно в Одеса е една от първите родолюбиви прояви, в която взима участие. Заедно с още 40 български студенти и учители се обявява за създаването на автономна българска църква.

Въпреки че опитът е неуспешен, Натанаил продължава своята борба като изпраща молба до руското правителство да подпомогне с книги и финанси откриването на българско богословско училище в Цариград. Борбата му за независима българската църква не престава и когато се премества в Киев, за да се запише в Киевската духовна академия. Оттам той изпраща писма до сънародниците си във Велес, Прилеп и Скопие, като тяхното съдържание е четено публично.

Името на Натанаил Охридски фигурира сред личностите изиграли ключова роля при създаването на Българското книжовно дружество (предвестник на БАН) в Браила. От този период датира и близкото му приятелство с Георги Раковски и Васил Априлов. В години, в които разстоянията се преминават трудно, бавно, а понякога и с опасност за живота, Натанаил Охридски обикаля земите на Османската империя, Молдова, Влашко, Сърбия, стига и до Чехия, и Австрия. При всяко едно от пътешествията си основна движеща сила е желанието му за борба за българска независима църква.

За да подпомогне образованието той превежда на български буквари и жития. Ръкположен е от екзарх Антим I и за митрополит на Българската екзархия в Охрид.  Става и един от организаторите на Кресненско-Разложкото въстание през 1878-1879 г. След Освобождението на България Натанаил Охридски не забравя за съдбата на македонските българи, като в редица писма до княз Александър Дондуков-Корсаков описва тяхната участ.

София, Враца и Ловеч ще се превърнат в поредните градове, в които Натанаил Охридски пребивава. В течение на единадесет години е начело на Ловчанската епархия, а от 1891 г. до последните си дни е Пловдивски митрополит. Натанаил Охридски умира на 18 септември 1906 г. в Пловдив. Можете да отдадете почит на посветилия живота си на борбата за църковна независимост Натанаил Охридски:

  • Пред гроба му в двора на църква „Успение Богородично“ в Пловдив.