Българската следа Българските места извън България
Една от най-черните дати в съвременната българска история е атентатът в църквата „Света Неделя“. По време на най-големия терористичен атентат в България на 16 април 1925 г. загиват 134 души, а са ранени повече от 500. Прощаваме се с голяма част от военния елит, оцелял след войните за национално освобождение, но не успял да преодолее борбата за политическо надмощие. Вече ви разказахме за една от свидните жертви – Кръстю Златарев. Днес ще ви разкажа историята на друг генерал, приключил земния си път на тази дата – Григор Кюркчиев.
През 1865 г. Прилеп се намира в пределите на Османската империя. Малко по-малко от половин век преди градът да даде на литература ни Димитър Талев, там ще се роди и един от най-добрите ни генерали преди 1944 г. За детството на Григор Кюркчиев не се знае много. До нас са останали дата му на раждане – 24 октомври 1865 г. , както и имената на неговите родители – Петър и Златка. Младото семейство се премества в Кюстендил в търсене на по-добро препитание, когато малкият Григор е на дванадесет години. Образованието, което получава в местната гимназия е на достатъчно добро ниво, за да може да продължи във Военното училище в София.
Григор Кюркчиев открива, че военното дело е неговото призвание. А в годините след Освобождението ни, възможностите за прилагането му на практика, за съжаление, следват една след друга. През 1885 г. Кюркчиев взима участие в Сръбско-българската война. След нейния край е награден с орден „За храброст“ за проявите му край Сливница, Драгоман и Пирот. За няколко години успява да изкачи доста бързо военната стълбица – подпоручик, поручик, капитан, майор, подполоковник. Званията се менят, но това което остава постоянно е любовта на Григор Кюркчиев към неговото отечество.
Ще бъде запомнен и като командир на дружина в Трети пехотен бдински полк, който води в сраженията по време на Междусъюзническата война при Лозенград и Люлебургас. Проявява се и при битките със сърбите край Зайчар и край Кукавица. За проявена храброст и доблест след края на войната е награден с орден „Св. Александър IV”.
Скоро избухва и Първата световна война. По време на нея Григор Кюркчиев вече е генерал-майор. Сражава се със своята бригада в серия от битки. При една от тях край северномакедонското село Долно Чичево той е ранен със снаряд, но по спомените на другарите това не го накарва да напусне бойното поле. В последствие се налага половината му крак да бъде ампутиран.
След края на войната и уволнението си от армията Григор Кюркчиев се посвещава на своята най-лична кауза, като председателства конгресите на македонските братства. Лидерските му качества са признати и от военноинвалидите, като дълги години той е техен почетен председател.
Генерал Григор Кюркчиев е сполетян от същата съдба като на генерал Кръстю Златарев. Бори се за България във всяка от войните в периода между Освобождението ни и началото на Втората световна война. Не спира дейността си и като инвалид след войната. Загива по време на атентата при църквата „Света Неделя“ като неговото име ще остане синомим на всеотдайност и жертвоготовност в името на родината.