Българската следа Българските места извън България
Често минавам покрай Националната музикална академия. Наскоро се загледах в барелефа на нейния патрон и се замислих – какво знам за Панчо Владигеров. Знанията ми по музика стигаха до там, че това е един от най-изтъкнатите композитори на България. Реших да проуча малко повече и открих първия интересен факт. Професор Владигеров започва житейския си път от един от най-красивите градове в Швейцария – Цюрих, където е роден на 13 март 1899 г. В швейцарския град живее доста за кратко и скоро семейството му се завръща в България.
Вторият град в биографията на Панчо Владигеров е Шумен, където се установява неговото семейство. Именно там е и първата му концертна проява. И докато някои не успяват цял живот да излезнат на сцена, то младият Владигеров го прави, когато е едва на седем години. Може би този факт не ви е убедил достатъчно в неговия талант, затова нека споменем и за първите му опити в композирането. Тогава Владигеров е едва на десет годишна възраст.
Панчо Владигеров не прекарва много време и в Шумен. Добрите оценки и талантът му му осигуряват държавна стипендия за обучение в чужбина. Заминава за Берлин, където започва да учи заедно със своя брат близнак под зоркото око на майка им. Първата, но не последна българска следа, която Панчо Владигеров оставя в чужбина е именно в немската столица. Творбите, които създава са дотолкова добре приети, че той на два пъти (1918 г. и 1920 г.) печели изключително ценна награда – Менделсоновата премия на Берлинската академия.
В Берлин Панчо Владигеров ще прекара точно двайсет години. Период, през който той успява да създаде редица произведения, с които един българин успява да пробие на световната музикална сцена. Рапсодия „Вардар“ и „Българска сюита“ са най-известните от тях, но не по-малко слава му донасят и Първи концерт за цигулка, „Скандинавска сюита“ и други. Геният на Панчо Владигеров му помага да стане и част от един от най-известните театри в Европа – „Дойчес театер“ в Берлин, където работи като композитор и музикален ръководител.
След завръщането си в България Панчо Владигеров спомага за оставянето на още по-трайна българска следа в областта на класическата музика по света. Произведенията му стават част от репортоарите на редица театри и оркестри в Европа. Не само талантът, но и множеството му музикални контакти го правят идеалният избор да е представител на България в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите. Не по-малко значим е и фактът, че е делегат на Световния конгрес на мира през 1949 г.
И ако все още мислите, че не е успял да остави достатъчно ясна българска следа, то нека споменем и че през 1968 г. е удостоен с едно от най-ценните отличия – Виенският университет „Готфрид фон Хердер“ му връчва специална награда за принос в европейското културно наследство.
Панчо Владигеров съзнава, че неговата роля не е само да композира музика на най-високо ниво, но и да подпомага развитието на бъдещите творци. Професор е по композиция и пиано в Музикалната академия в София, където посвещава десетки години в обучаването и възпитаването на младите композитори и музиканти, като Парашкев Хаджиев и Александър Райчев.
Професор Панчо Владигеров умира на 8 септември 1978 г. в София, но творбите му продължават неговия живот по европейските сцени.
Можете да се поклоните пред Гения от Цюрих:
- в музеите му в Шумен и София;
- пред Музикалната академия, носеща неговото име;
- Дори след смъртта си Панчо Владигеров ще остави още една българска следа – този път в Антарктика. Между островите Лавоазие и Крог на Ледения континент се намира Владигеров проток, дължината му е шест километра, като малкият остров в най-тясната му част също е кръстен на Панчо Владигеров.