Плочата на българските гарибалдийци (Рим)

Време за четене: 2 минути

Българските защитници на „Ботуша“

Една от най-красивите гледки, която може да ви разкрие чудна панорама към Рим, се намира на хълма Джаниколо. Ако сте посетители на Вечния град, то най-вероятно е да сте попаднали на предложение да се изкачите на него. А ако сте една идея по-любопитни, може би ще узнаете и, че на хълма може да видите и статуя на капитан Петко войвода. Това, което до-голяма степен би ви убягнало е, че на няколко стотин метра от нея се намира и паметна плоча, посветена на българите гарибалдийци.

Макар да е открита седмнадесет години преди бюста на капитан Петко войвода, то нейната популярност е доста по-малка. Скрита на една стена, лесно може да я пропуснете, ако не сте особено наблюдателни. Вече бях посетил основните български следи в Рим – най-големият паметник на Иван Вазов извън България, гробът на Петър Парчевич и бюстът на капитан Петко войвода. Всеки, който е подреждал мозайка с повече части, знае как човек може да изгуби доста време, за да намери някоя частица, която е основна, но която до голяма степен прилича на много други. Така се чувствах и аз, слизайки от бюста на капитан Петко войвода. Плочата, която търсих не беше особено отличителна. На снимката, с която разполагах, се виждаше стена зад нея, която също не ми беше от особена помощ, като нея по пътя си нагоре бях видял десетки. Но след малко по-дълго лутане, плочата се оказа по-близо, отколкото си представях. Вече стоях пред поредната частица от българската история извън пределите на родината ни. На италиански на нея беше изписано:

“В памет на българските гарибалдийци, които с храброст и себеотрицание се бориха за освобождението и обединението на Италия. От признателния италиански народ.

По мое време в училище темата за българите гарибалдийци не беше засегната в учебното съдържание. Едва ли много от хората на моя възраст или по-малки от мен, могат да споделят много за тази част от нашата история. А сред тях можем да открием забележителни личности. Но нека да започнем първо с тяхната цел – защо им е да отидат до Италия, за да се включат към италианското национално-освободително движение? Отговорът е доста прост – повечето от тях са обединени от една идея – да придобият опит, който да приложат в борбата за Освобождението на България. Опит, който те ще трупат в продължение на единадесет години от 1860 до 1871 г.

 В различните източници за броя на българите гарибалдийци можем да срещнем доста разнообразни бройки – от няколко стотин до няколко хиляди. Но това, което със сигурност се знае, са имената на най-известните участници. Вече споменанахме за капитан Петко войвода, но тук откриваме и една изключителна личност, герой на четири държави – Стефан Дуньов (в Интернет се препечатваше информация, че негов бюст също може да бъде видян на хълма Джаниколо, която се оказа невярна. Но успях да посетя негов паметник в столицата на друга държава, за който ще ви разкажа при някоя от следващите статии), както и роденият в Охрид журналист Георги Капчев и художникът Димитър Добрович.

Къде се намира

Плочата, посветена на българите гарибалдийци е открита през 1987 година в сътрудничество между Община Рим и българското посолство в Италия. Можете да се поклоните пред подвига на тези наши сънародници, като я посетите – намира се в началото на алеята към площад „Гарибалди“, на стена до паркинга при входа към него.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.