Българските защитници на „Ботуша“
Една от най-красивите гледки, която може да ви разкрие чудна панорама към Рим, се намира на хълма Джаниколо. Ако сте посетители на Вечния град, то най-вероятно е да сте попаднали на предложение да се изкачите на него. А ако сте една идея по-любопитни, може би ще узнаете и, че на хълма може да видите и статуя на капитан Петко войвода. Това, което до-голяма степен би ви убягнало е, че на няколко стотин метра от нея се намира и паметна плоча, посветена на българите гарибалдийци.
Макар да е открита седмнадесет години преди бюста на капитан Петко войвода, то нейната популярност е доста по-малка. Скрита на една стена, лесно може да я пропуснете, ако не сте особено наблюдателни. Вече бях посетил основните български следи в Рим – най-големият паметник на Иван Вазов извън България, гробът на Петър Парчевич и бюстът на капитан Петко войвода. Всеки, който е подреждал мозайка с повече части, знае как човек може да изгуби доста време, за да намери някоя частица, която е основна, но която до голяма степен прилича на много други. Така се чувствах и аз, слизайки от бюста на капитан Петко войвода. Плочата, която търсих не беше особено отличителна. На снимката, с която разполагах, се виждаше стена зад нея, която също не ми беше от особена помощ, като нея по пътя си нагоре бях видял десетки. Но след малко по-дълго лутане, плочата се оказа по-близо, отколкото си представях. Вече стоях пред поредната частица от българската история извън пределите на родината ни. На италиански на нея беше изписано:
“В памет на българските гарибалдийци, които с храброст и себеотрицание се бориха за освобождението и обединението на Италия. От признателния италиански народ.
По мое време в училище темата за българите гарибалдийци не беше засегната в учебното съдържание. Едва ли много от хората на моя възраст или по-малки от мен, могат да споделят много за тази част от нашата история. А сред тях можем да открием забележителни личности. Но нека да започнем първо с тяхната цел – защо им е да отидат до Италия, за да се включат към италианското национално-освободително движение? Отговорът е доста прост – повечето от тях са обединени от една идея – да придобият опит, който да приложат в борбата за Освобождението на България. Опит, който те ще трупат в продължение на единадесет години от 1860 до 1871 г.
В различните източници за броя на българите гарибалдийци можем да срещнем доста разнообразни бройки – от няколко стотин до няколко хиляди. Но това, което със сигурност се знае, са имената на най-известните участници. Вече споменанахме за капитан Петко войвода, но тук откриваме и една изключителна личност, герой на четири държави – Стефан Дуньов (в Интернет се препечатваше информация, че негов бюст също може да бъде видян на хълма Джаниколо, която се оказа невярна. Но успях да посетя негов паметник в столицата на друга държава, за който ще ви разкажа при някоя от следващите статии), както и роденият в Охрид журналист Георги Капчев и художникът Димитър Добрович.
Къде се намира
Плочата, посветена на българите гарибалдийци е открита през 1987 година в сътрудничество между Община Рим и българското посолство в Италия. Можете да се поклоните пред подвига на тези наши сънародници, като я посетите – намира се в началото на алеята към площад „Гарибалди“, на стена до паркинга при входа към него.
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.