Люлката на българския театър
Шест града, шест представяния, пет дена, три държави. Близо 2 000 км и преминавания поне по веднъж на ден през граница на страна от бившия СССР (преминаване, през което обикновено часовникът просто спира). Това беше краткият ми план, когато реших да се отправя на пътешествие, за да се срещна с бесарабските българи и да им представя „50 места от българската история отвъд България“. Имах си и компания от още двама души, с които да споделяме преживяното. „Чуден план“, мислих си. Но във всеки план има и един малък ситен шрифт – единственият шофьор бях аз, трябваше да се заредя с голямо търпение по прекалено отъпканите пътища, които ми се предложиха. Търпение, което започна да ми се възнаграждава още на първия ден при пристигането ни в Браила, Румъния. Първи ден, още не съм представил книгата, а вече имах нов обект към колекцията от български следи в Европа – специалната зала „Добри Войников“ в градския театър „Мария Филоти“.
Забелязал съм, че има два варианта при търсенето на българските следи по света – или някой ми споменава за тях, или случайно разбирам за откриването на някой нов паметник или плоча. Така беше и в този случай. Малко по-малко от две седмици преди, дори да знам, че ще пътувам към Браила, прочетох новината, че в града има бюст на Добри Войников в местния театър. Затова и пристигайки в града, знаех и за първата ми цел – да посетя този български паметник, колкото се може по-скоро.
Посещавах за втори път Браила. Първият път беше на път за Кишинев през далечната вече 2014 г. Тогава отново първа спирка ми беше Браила, градът на българските хъшове. Едва ли е учудващо, но веднага, навлизайки в града, се отправихме към мястото, където е била основано Българското книжовно дружество ( първообразът на Българската академия на науките), сега едва се бях настанил в хотела и вече бързах надолу по стълбите. Красивата сграда на театър „Мария Филоти“ се намираше на не повече от двеста метра от моето разположение. Самият театър е произведение на изкуството сам по себе си – построен през 1896 г. и е в списъка на културните паметници на северната ни съседка. Приближавайки, се замислям. Рано сутринта в събота е, шансът да е отворен е повече от нищожен. Нямах време да дам гласност на тези мои песимистични мисли, когато видях да се отваря една странична врата. Не чаках втора покана от съдбата и влезнах. Във фоайето цареше подготовка на корпоративно събитие. Хора сновяха нервно нагоре-надолу. Сред тази суматоха бях незабележим и се отправих на търсене на тази българска следа. Изкачвайки се по стълбите към ложите на театъра, очите ми бяха „на четири“, не знаейки къде ще видя бюста на Добри Войников. Няма и минута и вече стоях пред врата, на която имаше табела – зала „Добри Войников“. Влизайки, за моя изненада видях, че освен бюстът по средата на огромното, красиво помещение, стените са заети от снимки и афиши от живота на българския поет и композитор. Цялата експозиция и бюстът са официално открити на 15 октомври 2008 г. по случай 175 години от рождението на един от най-бележитите ни творци, като самият бюст е дело на творец от Шумен – Румен Михайлов.
Каква е връзката на Добри Войников с Браила и защо в един от най-известните театри на Румъния е отделена цяла зала на него? Добри Войников е роден в Шумен на 22 ноември 1833 г. Получава образование в Цариград и веднага след завръщането си се захваща с учителската професия. Създава учебници по история, граматика, както и ръководи училищен оркестър. Трудната ситуация в предосвобожденските години го принуждава да премине отвъд Дунава и да стане учител в Браила и Гюргево. В града на хъшовете съчетава две позиции – ръководи работата на българското училище в града и организира българска театрална група с оркестър. Първото му театрално произведение е именно на сцената на театъра в Браила – на 26 януари 1866 г. е поставена пиесата „Стоян войвода“. Считан е за бащата на театралното изкуство в България – създава редица пиеси – „Райна княгиня“ (1866), „Покръщение на Преславский двор“ (1868) и др. , които представя пред българската емигрантска общност. Въвежда и доста смело за времето си решение – решава да включи в своите пиеси и жени. Сам пише, сам ръкводи трупата, Добри Войников се превръща и в първия български театрален режисьор.
Ако все още не сме ви убедили в значимостта на Добри Войников за българската култура и не сме ви накарали да поискате да посетите посветената на делата му зала в Браила, ще добавим и още един факт – той е и един от учредителите на Българското книжовно дружество (БАН).
Къде се намира
Театър „Мария Филоти“ се намира в центъра на Браила. Сградата му е лесно разпознаваема и се намира на улица „Михай Еминеску“ 2.
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.