Музеят на българското малцинство (Стар Бешенов)

Забравиш ли българската жилка, живееш напразно

Шофирам от Нови Сад към Румъния, пред мен се разкриват безбрежни полета, без да се види дори едно хълмче в далечината. Преминавам през историко-географската област Банат – между река Дунав и Карпатите, там, където се срещат границите на Румъния, Сърбия. Сред разнородното ù по етнически състав население се откроява и немалката група на Банатските българи, цел на моето пътешествие. За да разкрием техните корени, ще трябва да се върнем няколко века назад.

Годината е 1688, а Белград току-що е превзет от Австрия. На територията на днешна Северозападна България се заражда най-голямото въстание, организирано от български католици. Мястото никак не е случайно – Чипровци е град с по-различен статут в състава на Османската империя. Вследствие на кръстоносните походи още от епохата на Средновековието по тези земи се заселват саксонски рудари от Банат и Трансилвания.

По-късно, през 1357 година, тук пристига и босненският княз Парчия Кнежевич, а заедно с него в града и околията се заселват и много босненски рудари. Друга характеристика на този регион е, че местните ползват немалко привилегии (включително и данъчни такива). Всичко това, както и множеството контакти на местните със Западна Европа, по естествен път води до покълването на идеята за бунт, насочен срещу османската власт.

Подготовката за въстанието отнема над половин век, а ключова фигура в него е Петър Парчевич. Той, в качеството си на представител на Католическата църква, посещава европейските кралски дворове, защитавайки идеята, че българите са готови да се борят за своята свобода. След като става ясно, че Белград е превзет и австрийците настъпват към българските земи, на 6 септември 1688 година Чипровското въстание е обявено. Бунтовниците се бият храбро, като дори успяват да победят османците в сражението при Кутловица (дн. Монтана), но в крайна сметка численото превъзходство на врага се оказва решаващо.

След неуспеха на въстанието мнозина търсят спасение от последвалите гонения в Банат, като се установяват първо в Стар Бешенов (Дудещи Веки), а впоследствие и във Винга. Освен като една от най-старите български диаспори, банатските българи са известни и със създаването на банатската българска книжовна норма, а основната ù отличителна черта е, че използва латиницата. Активната просветна дейност на банатските българи намира израз в учредяването на Съюза на банатските българи в Румъния. Той се помещава в известната като „Българската къща“ във Винга. Мястото е средище за изнасяне на концерти и представления, като наскоро там беше чествана и 150-годишнината от създаването на банатската българска книжовна норма. През 2004 година пък в Стар Бешенов е открит Музей на българското малцинство в Румъния. В него могат да бъдат открити интересни предмети от бита и културата на банатските българи – исторически документи, народни носии, както и интериорът на типичната къща на банатския българин.

Къде се намира

Музеят на българското малцинство в Румъния се намира в центъра на Стар Бешенов, в непосредствена близост до храм „Успение Богородично“.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.