Яков Змейкович – борецът за преподаване на български език

Kаква е връзката между изворите на река Вардар и Родопите? Може би трябва да започнем първо с географското място, където се намират те, а след това ще стигнем и до историята на човека преборил се в Даръдъре (днешен Златоград) да не се преподава на гръцки или турски, а на български език. Тази седмица ще ви разкажем за една малко по-неизвестна личност, родена извън пределите на България – Яков Змейкович.

Започнахме историята ни с изворите на река Вардар. Веднага бихте се досетили, че се намират в Северна Македония. Но единствените извори там, за които повечето от нас са чували са Билянините извори край Охрид и то поради популярната народна песен за тях. Река Вардар пък произлиза от селце със звучното име Вруток. Намира се в западната част на Северна Македония, а според историческата справка през XIX век тридесетина къщи в него са били населявани от българи или, казано по друг начин, 460 българи, 300 арнаути мохамедани и 24 представители на ромския етнос.

През 1840 г. в една от тези къщи се ражда мъжка рожба. Точната дата не се знае, но бедното земеделско семейство на Димо и Иванка се сдобива със син на име Яков. Ключова роля в ранните му години ще изиграе чичо му. И той не бил образован, но честите му ходения до близката Сърбия, при които припечелвал от строителни дейности, му помогнали да научи сръбски език и да започне да обръща повече внимание на ученето. Внимание, което прехвърлил и към младия Яков. Увлечението към четмото изпратило Яков Змейкович и в лешачкия манастир „Св. Анастасия“, където той започнал да изучава и църковнославянски книги.

Знанията на Яков се обогатявали все повече, а упоритостта и прилежността му се отблагодарили. Желанието да продължи да се учи отвели Яков Змейкович при скопския учител Стоян Костов. По една щастлива случайност Костов пък бил ученик на Найден Геров. Впечатлен от качествата на Яков, той не се поколебал да го препоръча за домашен учител на сина на Найден Геров. Така започнала най-дългата глава от живота на Яков Змейкович – тази с преподаването.

Придобил опит с преподаването в домашна среда, скоро той бил изпратен от Българското читалище в Цариград да стане учител в ксантийското село Габрово, а след това и в близкото Еникьой. В трудната политическа и идеологическа обстановка той успял да се пребори и да създаде училище, в което да се преподава на български език. Борба, която продължил и в мястото, където ще прекара най-дълго време – Златоград. За период от цели осемнадесет години той обучил и просветил цели поколения родопчани. Датата на неговата смърт отново не е известна, а само годината – 1913.

Яков Змейкович преподава три десетилетия. Неговото име ще се превърне в синоним на просвещение и на борба за учене на български в Родопите. Име, което не е забравено в последния му пристан в Златоград – къщата, в която е преподавал все още може да бъде видяна, а всеки местен с гордост би ви разказал за неговото дело. Дело отвъд политиката, което доста ни липсва в наши дни.