„Мъже в командировка“ е една от най-популярните български комедии в края на шестедесете години на миналия век. Състояща се от три части – „Пуловерът“, „Гост“ и „Епизодът“. Хората излизат развеселени от салоните, но покрай смеха се замислят и върху сериозната тема за любовта и уважението между партньорите. „Виновникът“ това да се случи е режисьорът Гриша Островски, герой на днешната ни статия.
Български режисьор, роден в Париж? Сигурно ще си помислите, че е станала някаква грешка при събирането на данните за тази личност. Но, както казваме понякога, „грешката е вярна“. Светът още е раздирян от Първата световна война, когато на 25 май 1918 година във френската столица се ражда Гриша Исер Островски. Самото място на раждане е в санаториум в покрайнините на града, където са били отседнали родителите му. Българското кино и театър никога нямаше да прибавят едно от ярките си имена, ако не беше инатът на неговата майка. Под претекст, че иска поне за малко да се завърнат в България, семейството ще остане завинаги в страната.
Уроците по цигулка са задължителна част от дейностите, за образованието на дете, растящо в младата столица на българската държава. Родителите на малкия Гриша също следват тази тенденция и това се превръща в областта на изкуството, в която той ще направи първите си стъпки. Когато настъпва време да избира какво висше образование да запише, Островски отново остава в сферата на културата, но избира театрознание, което завършва в днешната Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“.
Дълъг е пътят, който човек трябва да извърви, за да стане режисьор. Гриша Островски дебютира със своя постановка на театралната сцена осем години след като завършва образованието си. Години, в които той е натрупал опит при един от най-добрите режисьори и театрални педагози по това време – Боян Дановски. Да дебютираш не къде да е, а на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. Едва ли има по-добро начало за една режисьорка кариера. Островски го прави, като поставя постановката „Стари другари“ през 1949 година.
Освен на сцената на Народния театър Гриша Островски режисира и в другите известни театри на София. Постановките му могат да бъдат видяни на сцените на Младежкия театър, на театър „Българска армия“, както и в държавния сатиричен театър „Сълза и смях“. Островски твори над половин век – от 1949 до 2002 година.
Освен да режисира, Островски се посвещава и на подготовянето на новото поколение режисьори. Преподава в НАТФИЗ (по това време ВИТИЗ), където става и професор по актьорско майсторство и режисура. За заслугите си в тази област печели и Наградата за педагогическа дейност „Почетният Жак“ на френските театрални училища през 1990 година, както и награда за работа с млади актьори на фестивала „Театър без граници“ в Лион.
Гриша Островски режисира двадесет постановки. Сред тях се отличават „Дванадесете стола“ по Илф и Петров, „Много шум за нищо“ по Уилям Шекспир, „Опит за летене“ по Йордан Радичков. В областта на киното остава шест пълнометражни филма, като освен споменатият вече „Мъже в командировка“, широк отзвук намира и „Петимата от „Моби Дик““. Създава и мюзикъли, като най-известен от тях е „Уестсайдска история“.
Един от режисьорите с най-голямо творческо дълголетие умира на 30 април 2007 година. Можете да се поклоните пред творчеството на Гриша Островски:
- На гроба му в Централните софийски гробища.