Георги Вълкович – лекарят политик от Одрин

Време за четене: 2 минути

Решавате да посетите Турция, дали за да хапнете вкусно, дали за да разгледате някоя забележителност. Ако не разполагате с много време, то по всяка вероятност ще изберете да се разходите до близкия Одрин. Две кафяви табелки ще ви подскажат за две от българските следи в града, за които вече сме ви разказвали – църквите „Св.св. Константин и Елена“ и „Свети Георги“. Днес избрахме да ви разкажем и за една от най-известните български личности, родени в Одрин – Георги Вълкович.

За да стигнем до историята на Георги Вълкович, ще се отбием на бързо до Копривщица. Един от най-богатите родове там през края на XVIII и началото на XIX век са Чалъкови. Занимаващи се с отглеждането на добитък, те се превърнали във водещи в тази сфера в района между Копривщица и Пловдив. Следвайки примера и на другите богати възрожденци по това време и те заделя част от спечеленото за някоя добра кауза – така, например, дарили парите за изграждането на параклиса „Свети Димитър“ в Хилендарския манастир.

Именно от този род е и героят на нашия разказ. Той се ражда не в Копривщица, а в Одрин, а от неговата дата на раждане знаем само годината – 1833 г. Образованието си ще започне в Пловдив, а ще го завърши в Цариград – във Военномедицинското училище.

Георги Вълкович ще се посвети на военната медицина и на това да помага на ранените по бойните полета. След кратък престой като лекар в Централната болница в Дамаск и като директор на болницата „Хайдар Паша“ в Истанбул, той ще бъде основната движеща сила зад военните болници в Ниш и в София по време на Сръбско-българската война.  

След Освобождението на България вече ще се отдаде да помага в обществено-политическия живот. Става член на Българската академия на науките, както е и един от 229 български народни представители, събрали се във Велико Търново и приели конституцията на България по време на Учредителното събрание ( с едно важно уточнение – Вълкович отказва да подпише приемането ѝ).

Политиката постепенно ще се превърне в новата страст на Георги Вълкович. На два пъти е депутат, директор е и на земеделието, търговията и обществвените сгради. В периода 1881-1883 г. по време на режима на пълномощията стига дори до поста министър на външните работи и вероизповеданията. Малко след това ще прибави и поредната ръководна длъжност в своята кариера – директор на Александровската болница в София.

Последния етап от живота си Георги Вълкович ще прекара в Цариград като дипломатически представител на България. В продължения на пет години той ще бъде една от най-важните фигури на България в столицата на Османската империя. В тези времена политическите конфликти се решавали с помощта на оръжие. Така стигаме до 26 февруари 1892 г., когато друг българин, Наум Тюфекчиев, убива в атентант Георги Вълкович. Личност, оставила следа в българската политика и медицина, пред чиято памет можете да се поклоните на гроба ѝ в Пловдив.