Българската следа Българските места извън България
Почти всеки посетил Бургас, ако е достатъчно наблюдателен, ще прочете на поне едно място надписът „Не е измислица морето и щастието съществува!“. Тази мисъл, с която се асоциира всеки обичащ да ходи на море принадлежи на Христо Фотев. Неразривна е връзката между Бургас и поетът, но малцина са тези, които знаят, че Фотев е роден не там, а в един от най-космполитните градове в света – Истанбул. Причина, достатъчно значима, за да ви разкажем и историята на един от най-обичаните български творци.
Преди да стигнем до Босфора ще направим една малка спирка. Отиваме в Източна Тракия и се озоваваме в село Дурусу. Какво ни кара да сме тук? Да започнем с факт, че през XIX век то е известно като Деркос. Населението му е предимно българско, а заселниците пристигат от Вакарел, Каспичан и Чирпанско. Именно тук се ражда и Фоти Тодоров, бащата на българския поет. През 1933 година Фоти вече живее в Истанбул. Година, в която изпитва едно от най-големите си щастия – венчава се за бургазлийката Руска Янакиева.
Не след дълго се сдобиват и със син. На 25 март 1934 година на бял свят идва Христо Фотев, който противно на очаванията остава известен с друго, а не с бащиното си име – Христо Константинов Фотев. В родния си град Христо ще прекара до предучилищна възраст. Тук е и кръстен, като най-вероятно това се е случило в най-известната българска следа в Истанбул – желязната църква „Свети Стефан“. Тези детайли от биографията на поета Христо Фотев биха били останали неизвестни за широката публика, ако един литературен историк на име Хюсеин Мевсин не беше посетил Истанбул и не беше се поровил в архивите на Българската екзархия в Шишли.
Както споменахме, Христо Фотев напуска родния си град малко преди да започне училище. Семейството му се премества именно в Бургас. И тук ще последва още един любопитен детайл от биографията на поета. Необходимо е да се обучи на занаят, за да може да си изкарва прехраната по време на трудните години след края на Втората световна война. Заминава за Сливен, където ще завърши фабрично-заводското училище. Но желанието му да се занимава с изкуство е далеч по-силно. Затова и решава след завършване да кандидатства в Художествената академия в София, но не е приет. От немотия е принуден да започне работа като моряк на риболовен кораб.
Скоро отново решава да се обърне към изкуството. Този път ще се озове в Ямбол, където е художник към стенописно ателие. По това време повечето от големите предприятия си имали свой собствен вестник. Мина „Черно море“ – също. Христо Фотев отново е край морето, вече като редактор на техния стенвестник.
„Говорим за поет, а все още няма нищо по темата“, ще си кажете вие. И може би нетърпението ви ще е оправдано, но тези детайли от биографията на Христо Фотев могат да ни послужат, за да ни покажат, че никога не е късно човек да се отдаде на своята страст. Фотев публикува първата си стихосбирка, когато е на двадесет и седем години. Имайки предвид през колко населени места е преминал житейския му път до този момент, то той неслучайно и нейното име – „Баладично пътуване“ (1961 г.). Стихосирка, с която той ще си отвори вратата към съвременната българска поезия. Ще започне и работа като драмтург в бургаския драматичен театър „Адриана Будевска“.
Христо Фотев публиква следващата си стихосбирка „ Обещания за поезия“. години по-късно, като причините да не сподели с широката публика своя талант не са известни. „Обещание“, което ще спази и при следващите си книги – „Литература за делфините“ и „Спомен за един жив“. Последно ще излезне и сборникът му с поеми „Венецианска нощ“ през 1989 година.
Христо Фотев умира на 27 юли 2002 година в София. Неговото „Колко си хубава!…“ продължава да се рецитира години след смъртта му. Независимо, дали се намирате в Истанбул, в Бургас, в София или, където и да е другаде, отделете своя миг като прочете тези стихове и почетете безсмъртния Христо Фотев.