Паметник на българските офицери (Босилеград)

В името на дълга

Разказвали сме ви за не една и две български следи в Сърбия. Някои, открити от мен случайно, като например, Витошката морена в Белград с ликовете на Левски и Раковски. Други – показващи, че два народа могат да преминат отвъд националните различия, в почитането на героите си – като Паметникът костница на Нешков връх над Цариброд. Трети, показващи приятелството между живеещите от двете страни на границата, като Плочата за събора в Кадь-Боаз. Днес ще ви разкажем за една малко по-мрачна следа от отминалия век, която за първи път успях да посетя преди няколко години – гробът на убитите петима български офицери в Босилеград.

Началото на миналия век е изпъстрено с войни. На новоосвободената българска държава се налага да влиза в конфронтация със съседите си, за да запази или да се пребори за своето национално единение. Една от тези войни е през 1913 г. Въпреки, че не трае много – малко повече от месец  – от 16 юни до 28 юли, тя носи в себе си всичките ужаси на една война. Ще прибавим към това и фактът, че България трябва да се изправи срещу всичките си съседки – Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя. Последиците за Царство България са жестоки. Историците определят Междусъюзническата война като Първата национална катастрофа. По-голямата част от Македония е разделена между сърби и гърци. Одрин отново става част от Османската империя, а броят на бежанците е стотици хиляди.

Във всяка война можем да открием мигове на геройство, но и моменти на принизяване, на зверства и прескачане на границите на човешкото. Необходимо е да говорим за такива моменти, за да не се забравят, а и по възможност – да не се повторят. Един от тези моменти се случва в сгушеното в прегръдките на планината градче – Босилеград. В него по време на Междусъюзническата война се оказват два полка – един сръбски от Шумадийската дивизия и един български – Шести конен полк от Четвърта пехотна дивизия, начело на който е полковник Иларион Танев.

По спомените на местните жители улиците на Босилеград стават арена на жестоки боеве. Десетки са загиналите и от двете страни. В плен попадат петима български офицери – полковик Иларион Танев и поручиците Стефан Стефанов, Стефан Котев, Христо Владев и Асен Костадинов. Въпреки всички съществуващи към този момент международни конвенции за третиране на военноплениците, петимата български воини са разстреляни в града на 28 юни 1913 г. Първоначално са погребани на около километър от града в местността Водениците.

 Една седмица по-късно, Царство България си връща контрола върху града и в Босилеград пристига военна комисия от близкия град Кюстендил, която след ексхумиране на телата извършва разпознаване на убитите и повторното им погребение в Босилеградското гробище. В тяхна памет са издигнати три паметника, които, за съжаление, оцеляват до 1980 г., когато са поругани и счупени.

Инициативата за повторното издигане на паметните плочи започва още през 2013 г., но ще минат няколко години в неуспешни опити. През 2015 г.,  благодарение на усилията на родолюбивите българи от Босилеград, начело с Димитър Димитров, паметните плочи са отново въстановени. По думите на представителите на българите от Западните покрайнини, ролята на този паметник не е да насажда омраза и разделение, а да показва какво не трябва да се повтаря и да води към едно преосмисляне на историческото минало и достигането на трайно помирение между двата народа. За целта, дори предлагат да се издигне общ паметник на загиналите около хиляда български и сръбски войници по подобие на този на Нешков връх.

Къде се намира

Паметникът на българските офицери се намира на централната алея на гробището в Босилеград.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.