Болградската гимназия „Г.С. Раковски“ (Болград)

Слънце надежда за просвещение

Разбит път, парещо слънце, натрупана умора от шофиране. Горе-долу така изглеждаше обстановката в колата ми на път за първото ми посещение в Кишинев. Преминавайки покрай една табелка, виждам, че само на 12 километра от мен се намира основаният от бесарабските българи Болград. Една мисъл не ми даваше мира – бях толкова близо до място, което отдавна исках да посетя, но за което нямаше как да спра този път. Търпението се възнаграждава в повечето случаи и ето ме по същия път, няколко години по-късно, отправен за среща с българската общност в Болградската гимназия. Но защото тази българска следа е толкова важна за българската история?

Във време, в което българският народ сякаш все по-малко се интересува от култура, извън пределите на България съществува едно малко огнище, в което над 160 години грее пламъкът на българското просвещение – първата българска гимназия в Болград. Историческите процеси от XVIII и XIX век дават отговор на въпроса защо най-старото българско училище от възрожденски тип се основава извън пределите на днешна България – в Бесарабия. Основната причина може да бъде открита в желанието на множество българи от този период да потърсят спасение от тежкия живот в Османската империя извън нейните граници. Поредицата руско-турски войни от този период допринасят за засилването на тези процеси, които са открито подкрепяни от Руската империя. По този начин в Бесарабия се основават не едно и две български селища, като основно място сред тях заема Болград.

Веднъж установили се, бесарабските българи започват да изпитват нуждата техните деца да се учат на българско четмо и писмо. През 1832 година Юрий Венелин предлага създаването на Централно училище и Национален български музей, но идеята му не среща подкрепа. Две десетилетия по-късно княз на Молдова става държавник от български произход – Никола Богориди. Към него представителите на 40 български колонии изпращат „мирски приговор“ – молба за създаването на училище за българските преселници. Част от делегацията, връчила молбата, е и големият български революционер Георги Раковски, който се познава с Богориди от времето, когато е учил в Цариград. Молбата им е удовлетворена и не след дълго – на 1 май 1859 година, се дава началото на гимназия „Св.св. Кирил и Методий“.

Новото училище бързо се превръща в просветно-културен център на бесарабските българи. Няколко години след основаването към училището се открива и печатница за българска книжнина. Болградската гимназия дава на новата българска държава видни държавници и дейци. Нейни възпитаници са Александър Малинов, Ангел Кънчев, Данаил Николаев и Александър Теодоров – Балан. През годините Болградската гимназия среща доста препятствия по пътя към съхранение на българското самосъзнание у преселниците ни. След 1878 година Болград е в границите на Русия, вследствие на което българският език в гимназията вече не е задължителен. В периода между двете световни войни Болград е в румънско владение, което също влошава статуса на българския език в училището. От незадължителен той бива забранен, а бесарабските българи са подложени на насилствена асимилация. Съветската власт променя основния език на руски, но отново не дава право на български занятия. Едва след разпадането на СССР в гимназията отново започва да се преподава на български език. Въпреки всички трудности Болградската гимназия продължава да гради и съхранява българския дух и през XXI век. В училището се изучват български народни песни и танци. През 2004 година е създаден и училищен музей, а от 2007 година тя носи името на революционера, помогнал за създаването ù – Георги Раковски. В наши дни Болградската гимназия не се е е отклонила от първоначалния си замисъл и продължава да бъде това, което Ботев вижда в нея – „свято за целия български народ училище“.

Къде се намира

Болградската гимназия се намира на улица „Червня“ 28 в центъра на Болград..