Гробът на Гоце Делчев (Скопие)

Дългият път към „последния покой“

Тази година се навършват 150 години от рождението на Гоце Делчев. По различните информационни канали успяхме да видим и кадри от съвместното честване и на двете държави пред гроба му в двора на църквата „Св. Спас“ в Скопие, които ми припомниха и моите предишни посещения на това сакрално място. За личността на големия революционер ви разказахме вече в статията ни за лобното му място в изоставеното вече гръцко село Баница. Днес ще ви разкажем защо тази следа се намира в македонската столица и винаги ли е било така.

В центъра на София е разположена малката уличка Ангиста. Малцина са тези, живеещи или минаващи по нея, които знаят на какво точно е кръстена. Ангиста е река в Гърция, известна и под името Драматица заради преминаването ѝ през град Драма. В една точка я пресича и железопътната линия Солун–Одрин. Място, на което през 1903 Гоце Делчев и сподвижниците му взривяват разположения мост. В следващите месеци тази акция ще му даде тласък да продължи да организира хората в района. След една от поредните срещи във вече споменатото село Баница той попада под престрелка, след която умира.

Тленните останки на Гоце  Делчев първоначално са изпратени в близкия град Серес, за да бъдат разпонати, преди да бъдат погребани в общ гроб в двора на църквата в село Баница. Три години по-късно са прибрани под престола на църквата, където и се намират през следващите десетина години. Но съдбата на тленните останки на революционера следва и неговия неспокоен живот. След опожаряването на църквата един от съратниците на Гоце Делчев, Михаил Чаков, успява да ги запази в дома си в Ксанти, а след това ги пренася в Пловдив.

Заради бурните и несигурни времена, сандъчето с костите на Гоце Делчев остава скрито за шест години в дома на Михаил Чаков преди да бъдат изнесени на преклонение в църквата „Св. Неделя“ в София. След това ще бъдат оставени за съхранение в храма, редом до тези на Георги С. Раковски. И когато по всичко изглежда, че най-накрая те ще бъдат оставени в покой, биват пренесени в канцелариите на дружество „Илинден“, намиращи се в началото на близката улица „Пиротска“. Място, в което те ще престоят най-дълго от всичките им локации досега – цели 23 години.

Едва ли ще ви учуди, но всеки „последен дом на героя“ се явява предпоследен. Стигаме и до 1946 г. Политическата обстановка е отново променена и след една от срещите между българските и югославските политици е взето решение тленните останки да бъдат изпратени в Скопие. Баница, Ксанти, Пловдив, София, Скопие – съдбата е отредила бурният път на революционера да продължи и след неговата смърт. Положени са в каменен саркофаг в двора на църквата „Свети Спас“ в историческата стара част на Скопие, пред които може да се преклоним и в наши дни.

Къде се намира

Църквата „Свети Спас“ се намира на улица „Самуилова“ в Скопската чаршия в непосредствена близост до крепостта.