Александър Теодоров – Балан – първият ректор на Софийски университет

Александър Балан

Кубей е малко селце на двайсетина километра от Болград. Там на 27 октомври 1859 година се ражда Александър Теодоров – Балан. Останал в историята като един от най-добрите български езиковеди и литературни историци и с това, че е първият ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Както и други известни бесарабски българи (Данаил Николаев, Александър Малинов), така и академик Балан е възпитаник на прочутата Болградска гимназия. Висшето си образование продължава в Прага и Лайпциг, като завършва Славянска филология.  На 25 години пристига в София и за период от четири години работи в Министерството на народното просвещение, за да стигне до желаната от него длъжност – преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (Софийски университет „Свети Климент Охридски“).

Постепенно Александър Балан изкачва академичната стълбичка на Висшето педагогическо училище. През 1893 година става професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература. Датата 29 януари 1889 година остава завинаги в историята на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ – на нея Александър Балан е избран за първия ректор на университета. В последствие минава през различни постове в други институции – главен деловодител на Българското книжовно дружество (в наши дни – БАН), главен секретар на Българската екзархия, един от създателите на Българското туристическо дружество  и негов дългогодишен председател.

Огромно по обем е научното наследство оставено от Александър Балан – над 850 са книгите, студията и статиите, написани  от него. Любовта му към българския език и към неговото обогатяване се преобразува в 310 книги и статии, посветени на него. Особено място в своите научни трудове академик Балан отделя за борбата с чуждиците в българския език. Не малко думи, с които днес сме свикнали и са неотменима част от езика ни, са измислени от бесарабския българин – влак, общувам, изглед – само малък пример от този богат речников набор.

Александър Балан успява да доживее до близо 100 годишна възраст, като умира в София на 12 февруари 1959 година.  Няколко са местата, на които може да му отдадем почит:

  • На паметника му пред носещото неговото име училище в родния Кубей;
  • На плочата пред къщата му, в която живее в София на улица „Христо Георгиев“ 4;
  • На паметника му пред Философски факултет на Софийския университет;
  • Пред гроба му в Централните софийски гробища.