Българската следа Българските места извън България
Възможно ли е да има село с население над 12 000 души? С дължина от близо осем километра? И то в малка държава като Молдова? Отговорът и на трите въпроса е „Да“, а поради тези факти самото населено място е вписано и в Книгата на Гинес като най-гъстонаселеното място в Европа. Селото се казва Конгаз и е част от автономната област Гагаузия. Няма как сред такова население да няма поне едно име, оставило следа в българската история. Днес ще ви запознаем с юриста историк Гаврил Занетов.
През 1863 година село Конгаз се е намирало на територията на Обединено княжество Влашко и Молдова. Годината ни е известна, но не и точната дата на раждане на Гаврил Занетов. В източниците, с които разполагаме липсва и каквато и да е друга информация за детските му години. Това, което е неоспорим факт е, че Занетов напуска родното си село, за да продължи образованието си в Болградската гимназия. И, ако сте прочели някоя от историите, които сме ви разказвали за възпитаниците на това „Огнище на българщината“, то едва ли ще ви учуди фактът, че Гаврил Занетов ще последва съдбата на Александър Малинов, Данаил Николаев, Александър Теодоров – Балан и много други, като остави ярка следа в българската история.
Гаврил Занетов ще продължи своето образование в Одеса, в Императорския новорусийски университет, а след това ще завърши право в Швейцария. Придобива солидно за времето си знание и вече е готов да се завърне в своята прародина. Първоначално ще работи в сферата на правото. Юрист е в редица български градове – Варна, Сливен, Враца и други. Успява дори да стане апелативен съдия в столицата София.
Наред с правото Гаврил Занетов проявява влечение към историята. Влечение, което в течение на времето се засилва все повече и той започва не само да чете, но и да пише научни трудове. Като човек, идващ от българската диаспора, предмет на негов научен интерес са именно българските малцинства в чужбина. Сред изследванията му откриваме такива не само за близките за него съдби на българите във Влашко и в Русия, но и обръща погледа си към западната ни съседка. Сред най-известните му произведения са „Българи на Морава“ (1914 г.), „Български народни песни от с. Конгаз, Бесарабия“ , „Българското население в средните векове (1902 г.), „Първите влашки господари“ (1900 г.). Статии на Гаврил Занетов могат да бъдат открити на страниците на най-популярните български периодически списания от началото на миналия век, като например, „Български преглед“.
Гаврил Занетов, един от най-големите познавачи на българските диаспори умира на 24 септември 1934 година в София. А дори днес, близо деветдесет години след смъртта му, трудовете му все още са извор на знания и идеи в научните среди.