Българската следа Българските места извън България
Наскоро почетохме един от най-големите празници на страна ни – Съединението на България. Какъв по-добър повод от това да разкажем историята на един генерал, чието име е останало малко встрани от прожекторите – опълченецът Стефан Любомски.
Стефан Любомски е роден на 2 декември 1848 година в Кишинев. Изпитва влечение към военното дело още от най-ранните си години. Веднага след завършването на гимназия се записва в Руската армия, както и завършва Военно училище. Скоро избухва Руско-турската война (1877-1878) и му се отдава възможността да спомогне за освобождаването на своята прародина. Поради факта, че е бесарабски българин на Стефан Любомски му е поверено да командва рота на Българското опълчение, а любопитен факт е, че българските опълченци се обучват именно в родния му Кишинев, а мястото му е овековечено и с паметник, който може да бъде видян и в наши дни.
Преминава Дунава заедно с българското опълчение и взима участие в една от най-славните страници в българската история – боевете при Шипка. За проявена храброст е награден с Георгиевски кръст. След края на войната Стефан Любомски остава в България. Установява се в Ямбол, където и се оженва. Към този момент градът е част от Източна Румелия и няма право на армия, а само на милиция. Любомски застава начело на дружина. Използвайки знанията си и натрупания военен опит, той успява да ги обучи на военно дело.
Бори се за това Княжество България и Източна Румелия да станат една България. В навечерието на Съединението предлага да отвлече губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, но планът му е осуетен, като дори е екстрадиран извън пределите на Източна Румелия. Няколко дена Съединението на България е вече факт, а пред Стефан Любомски няма пречки да пристигне в Пловдив, като дори е назначен за комендант на Пловдив.
Опитът на Стефан Любомски е добре известен, затова е изпратен да охранява границата ни с Турция. След Сръбско-българската война застава начело на Трети Бдински полк. Там го заварва и превратът срещу Алекскандър Батенберг. Преврат, който той подкрепя и в един момент, дори се превръща в ръководител на цялата видинска област. Превратът твърде кратко и не успява, а Стефан Любомски бързо преосмисля позицията си. Това е и причината да остане в българската армия и да не бъде преследван за подкрепата си. Дори напротив, когато се уволнява и е изпратен в запаса му е даден чин генерал-майор.
Генерал-майор Стефан Любомски умира на 30 декември 1902 година в София. Той е едно от противоречивите имена в българската военна история. Някои от действията му срещат недолюбване сред мнозина, но това което остава непроменено е, че той е един от хората, които са се сражавали геройски на Шипка и, които са се борили за Съединението на България.