Паметникът на Христо Ботев (Одеса)

Първи години извън отечеството

Одеса не прави изключение и като всеки град с голямо пристанище е кръстопътна точка за различни култури и народи. Всеки решил да го посети, може да си намери причина. Моята, на връщане от Киев, беше да посетя паметника на Христо Ботев в града и да се запозная малко повече с причините великият поет да се озове на толкова километри от родината си.

Животът и творчеството на Христо Ботев са известни на всеки уважаващ себе си българин, който без затруднения може да назове всички по-важни периоди в живота на поета революционер. Сред тях несъмнено е пребиваването му в днешния украински град Одеса по време на неговото обучение, когато той формира своя светоглед. Там понастоящем, на площад „Прохоровски“, се издига паметник на Христо Ботев, открит по инициатива на българската общност в града.

Още докато синът му е в ранна детска възраст, учителят Ботьо Петков иска да го изпрати да се учи в Русия и да се откъсне от родния Калофер. Самият той е възпитаник на Одеската семинария и смята, че градът предлага необходимите условия за стабилно обучение. С помощта на своя познат от ученическия си период Найден Геров, той предлага сина си за руска стипендия, която в крайна сметка е отпусната на младежа през есента на 1863 година. Младият Ботев заминава за Одеса, където веднага влиза във връзка със създаденото 9 години по-рано Одеско българско настоятелство. С препоръката на Геров и на родения в Калофер търговец и деец на емигрантската организация Никола Тошков той бива записан във Втора гимназия като „волнослушател“.

Още с постъпването си в гимназията Ботев трудно се вписва в учебната дейност, оплаквайки се от строгата дисциплина и налагането на физически наказания. Освен това той често отсъства от занятия, участва в сбивания със съученици и се отнася високомерно към повечето си учители. През 1864 година напуска училищния пансион и започва да живее самостоятелно в различни квартири. Въпреки настоятелните писма на баща му и опитите на Никола Тошков да му повлияе, Ботев занемарява училището и с ексцентричното си поведение отблъсква българската общност в Одеса, като мнозина нейни представители ограничават контактите си с него.

Времето, в което пропуска занятия, Ботев прекарва в различни библиотеки, най-често в българската, помещаваща се в дома на Тошков. Там чете главно руски автори, като е особено впечатлен от Николай Чернишевски и Иван Тургенев. Ботев се запознава и с филолога Виктор Григорович, на когото помага с руски преводи на български народни песни. През септември 1865 година става ясно, че бъдещият революционер не може да премине в трети клас на гимназията и е изключен, поради „немарливост“, а стипендията му е прекратена. Той получава еднократна сума, с която да се прибере в България. Въпреки това той остава в Одеса, издържайки се като дава частни уроци, и поддържа близки контакти с полската общност в града. Със съдействието на Григорович, вече ръководител на катедрата по славянски филологии, Ботев дори се записва като „волнослушател“ в Историко-филологическия факултет на Императорския новорусийски университет. На следващата 1866 година е назначен за учител в българското село Задунаевка, намиращо се в Южна Бесарабия. Няколко месеца по-късно обаче е принуден да се върне в родината, научавайки за тежата болест на баща си, но този начален период завинаги ще остане в съзнанието му.

Къде се намира

Паметникът на Христо Ботев се намира в центъра на Одеса на пресечките на улиците „Прохоровска“ и „Мечникова“.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.