Иван Колев – бащата на българската конница

Село Бановка се намира на тридесетина километра от Болград. Основано от български преселници през 1821 г., то е запазило предимно българския си етнически състав и до наши дни. Населението му през годините винаги е било около 1 000 души. Сред родените в него изпъква с големи букви едно име, което оставя следа като „бащата на българската конница“. Днес ще ви разкажем историята на генерал Иван Колев.

Иван Колев е роден в село Бановка на 15 септември 1863 г. Добрите му оценки в училище му помагат да продължи образованието си в люпилнята за бележити български личности – Болградската гимназия. В нея той ще учи рамо до рамо с такива имена като Данаил Николаев, Александър Теодоров – Балан, Александър Малинов и много други. Но един от най-известните български пълководци не споделя мечтата да се занимава с военно дело. Дори напротив – желае нещо много по-простичко – да се завърне в родната Бановка и да стане учител. Неговата кандидатура обаче е отхърлена. Решение, с което местното училище губи, но което ще се окаже печелившо за българската армия.

На 21 години, без сигурна работа, Иван Колев решава да замине за своята прародина и през 1884 г. се озовава в София. Първата длъжност, на която е назначен, е да помага в Софийския окръжен съд, като старанието му и упоритостта скоро му осигуряват от помощник да стане секретар. На следващата година избухва и Сръбско-българската война. Иван Колев без колебание се записва като доброволец. Открива, че военното дело е областта, в която иска да се занимава и през 1886 г. се записва във Военното училище в София. Един любопитен факт е, че „бащата на българската конница“ за малко да стане артилерист. Причината – разпределнието по оценки, а неговата била отлична. Отново съдбата му намигва и му спомага да бъде прехвърлен в конницата.  

Иван Колев ще продъжи своето образование във Военната академия в Торино. Завръщайки се в България, той веднага започва да полага усилия да прилага наученото. Назначен е за генерал-щабен офицер, като създава за първи път в историята ни кавалерийски курс за млади офицери, както и организира множество конни състезания за военните, с което те да могат да покажат наученото. Придобива стаж и в австрийската армия, а много скоро военно-политическата обстановка ще подложи на изпитания неговите качества.

По време на Балканските войни Иван Колев ще командва укрепителния пункт в Ямбол, а скоро ще стане и началник-щаб на Трета армия, а в последствие – на Пета армия. Не след дълго избухва и Първата световна война, в която генерал Иван Колев ще запише със златни букви името си в историята на българската военна слава. Като командир на Първа конна дивизия, той ще се превърне в освободител на цяла Добруджа. Преминавайки през Добрич, Кюстенджа (днешна Констанца), Черна вода и стигайки до делтата на река Дунав, Иван Колев успява да изтласка от областта вражеските румънски, сръбски и руски войски. Постижение, за което ще бъде награден с германския железен кръст „За храброст“.

Хилядите часове, прекарани на кон по време на бойните действия, си взимат своето и Иван Колев заболява. Заминава за лечение във Виена, където умира на 29 юли 1917 г. Останал в историята като основоположника на българската конница, делото на Иван Колев може да бъде най-добре описано от думите на Иван Вазов:

…не конница – буря

от бесни демони,

що всичко катуря

ил тъпче, ил гони…

(от „Добруджанската конница“).

Можете да се поклоните пред делото на Иван Колев на гроба му в Софийските централни гробища.