Паметникът на полковник Каварналиев (Дойран)

Отстъплението е забранена дума

През последните седмици българските взаимоотношения със Северна Македония се превърнаха в централна тема. Независимо от позицията и яростното ѝ отстояване, стигащо дори до крясъци с вперен поглед нагоре, то си мисля, че преди да се защити едно или друго мнение,  е добре, ако не да се посети, то да се научи за поне една българска следа в западната ни съседка. Днес ще ви разходя до хълмовете над Дойран, където се намира паметникът на полковник Константин Каварналиев.

По стечение на обстоятелствата ми се наложи да прекарам една вечер в Петрич. Разполагах с малко повечко свободно време и реших да го оползотворя, като проуча още едно българска следа. Щях да измина около осемдесет километра, които поради преминаването през населени места, биха ми отнели малко повечко от 1 час и 15 мин. Граничният пункт Ново село – Златарево е малък, а следите от пожара миналата година, могат все още да се видят. При малките пунктове винаги съществува риск скучаещият митничар да пожелае да ти отдели малко повечко време, още повече, когато преминеш отново след около два часа. За мое щастие, това не се случи, а самото преминаване беше изключително бързо.

Последно бях ходил в този район, когато проучвах българския военен мемориал край Ново село, както и при обхождането ми на останките от българските бункери и Фердинандовата чешма над Дойран. Тогава все още не беше възстановен паметникът на полковник Каварналиев, но от година и нещо той отлежаваше в моя списък за български следи, които да проуча. Пътят до него е доста приятен, с хубав асфалт и без особени изкачвания. На няколко пъти ме хващаше буря, но бързо се проясняваше. По мои изчисления ми оставаха около два километра, над мен слънцето грееше, но поглеждайки GPS-ът видях, че паметникът ще се падне на мястото, където пада черна завеса. Самият паметник се вижда отдалеч, има и табелка, която да подскаже отбивката от под един километър, по която трябва да поемете. Паркирах точно пред него, дъждът се лееше из ведро, а по закона на Мърфи, не разполагах с чадър. По нищо не личеше и, че ще намали, затова трябваше да съм бърз при слизането ми и при заснемането на самия паметник.

Но кой е полковник Каварналиев и защо неговият паметник е открит отново от делегации на двете държави? Роден в Шумен на 15 февруари 1866 г. Едва на деветнадесет години получава своето военно кръщене – включва се в Сръбско-българската война, като взима участие в бойните действия при Сливница, Цариброд и Пирот, а за проявена смелост в боя при Алдомировци е награден и с орден „За храброст“. Открива, че да е част от войската е негово призвание. Завършва днешния военен университет в Шумен, а след това и военна академия в Белгия, разширява своите знания и с допълнителни курсове в Италия.

Постпенно Константин Каварналиев започва да изкачва военната стълбичка на българската армия – става началник-щаб на VI-та пехотна бдинска дивизия, командир е на XV-ти пехотен Ломски полк в Белоградчик, а след това отново е началник-щаб край Дунава – този път в Русе, чийто полк ще командва по време на Балканската война. Стигаме и до една от най-черните страници в нашата съвременна история, когато България се изправя срещу всички свои съседи. Гръцката армия напредва постепенно към ключова точка от своя път – Дойран. Полковник Каварналиев е изпратен с цел да предотврати това настъпление. Според историческите сведения съотношението между двете армии е повече от стряскащо – на един българин се падат четиринадесет гърци (3 000 срещу 42 000 войници). В достойна за филм отбрана, полковник Каварналиев заповядва никой да не отстъпва, като той също се включва яростно в битката. С цената на много жертви позицията е запазена. Полковник Каварналиев се оттегля с рана в крака, но със запазено достойнство и пример, че за него отсъплението е забранена дума. На пръв поглед раната не изглежда толкова сериозна, но засегната артерия води до обилна загуба на кръв. Няколко часа по-късно полковник Каварналиев умира. На 23 юни 1913 година още един български герой ще запише своето име в мемориала на военната ни слава.

Няколко години по-късно, през 1916 г. подвигът на полковник Каварналиев ще бъде удостоен с паметник, а около него ще бъдат издигнати и гробовете на незнайни войници от неговите полкове. Политическите настроения в бивша Югославия ще доведат до неговото взривяване през 1966 г., а останките от разрушения монумент все още могат да се видят. Въпреки многократните опити, едва на 1 август 2019 г. той е повторно открит.

Къде се намира

Паметникът на полковник Каварналиев се намира на няколко километра преди Дойран на пътя между Дойран и Валандово. Разположен е на хълм и е лесно различим. Трябва да завиете по черен път, за който има поставена указателна табела, и да продължите около половин километър по него.