Манастирът „Св. Йоаким Осоговски“

Майсторството на българските зографи

Не едно и две са историческите и културни места, които могат да се посетят в и около Кюстендил – художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ и първенецът на Осогоска планина – връх Руен, са малка част от тях. Но цел на моето посещение е една често посещавана българска следа, разположена едва на 3 километра от крайграничния македонски град Крива паланка. В намиращата се в полите на планината Осогово местност Бабин дол, е разположен живописният манастир „Св. Йоаким Осоговски“. Връзките му с България датират още от неговото изграждане през XII век, като дарения на светата обител е правил цар Калоян (1196-1207). Според житието на Св. Йоаким Осоговски манастирът е основан от свещеника Теодор от Овче поле, който е погребал в манастирската църква мощите на светеца. През XIV век Осоговският манастир е в своя разцвет, тъй като славата за лечебната сила на мощите на Св. Йоаким се разнася из източните български земи и той бива почитан наред със Св. Иван Рилски.

Постепенно обаче светата обител запада, показателно за което е свидетелството за даряването на 20 жълтици „милостиня на българския манастир Св. Йоаким“ от Дубровнишката република. Разрушителното земетресение от 1585 година практически разорява манастира и неговият игумен Гервасий, заедно с кюстендилския митрополит Висарион и йеромонах Стефан от Билинския манастир заминават за Русия, за да търсят финансова помощ за възстановяването на повредените манастирски и църковни сгради в района. Манастирската църква е изградена отново чак през 1851 година от изтъкнатия майстор Андрей Дамянов от Дебърско.

Интериорът и сводовете на притвора са изографисани в началото на XX век от зограф Димитър Антонов Попрадишки, който се числи към Дебърската живописна школа. Негови помощници са Григор Петров, Аврам Дичов и Мирон Илиев, като тяхното участие е засвидетелствано със запазения ктиторски надпис. Малката манастирска църква „Рождество на Пресвета Богородица“ е обновена през XIX век, а първоначалният ù вид датира от XIV век, когато неин основен ктитор е Велбъждският деспот Константин Драгаш. На иконостаса ù се намират две икони, които вероятно са зографисани от основоположника на Самоковската живописна школа Христо Димитров. В църквата се намира и аязмо със светена вода, което я прави още по-привлекателна за поклонниците.

Къде се намира

За да достигнете Осоговския манастир, трябва да последвате указателните табели малко след граничния пункт Крива паланка, като отбивката от главния път е едва на три километра.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.