Вичо Диков – офицерът в две държави

Офицер в две държави, роден в трета. Такава е съдбата на личността, за която ще ви разкажем тази седмица – Вичо Дионисиев Диков, издигнал се и до Началник на Щаба на българската армия през 1907 г. и оставил ярка следа в българската история.

Бейдауд е село, разположено в близост до Тулча, Румъния. Две са фигурите, оставили следа в историята на това село – Стефан Караджа, който прекарва част от детстовото си тук, и героят на днешната ни история – Вичо Диков. Вичо Дионисиев Диков е роден в Бейдауд на 2 ноември 1861 г. Баща му е свещеник в местната църква, а брат му – учител.

По време на Руско-турската война (1877-1878) множество български доброволци се стичат от Бесарабия и от района около делтата на Дунава. Един от тях е и Вичо Диков и то, когато е още в ранна възраст, едва на шестнайсет години. Армията спечелва младия Вичо и, озовал се в София, той става част от първите, завършили Софийското военно училище.

Вичо Диков успява да натрупва военен опит, по време на командироването си в Русия. В годините след това ще бъде командир на рота във Враца, като част от Седми пехотен преславски полк. За една година ще извъри пътя и до командир на целия полк. Начело на полка Вичо Диков проявява завидни пълководчески умения по време на Сръбско-българската война във сраженията при Сливница (5-7 ноември 1885 г.) и при Пирот (14-15 ноември 1885 г.).

След края на Сръбско-българската война Вичо Диков се установява в Шумен, където ще стане част и от един от противоречивите периоди от неговата биография.   На 9 август 1886 г. в България е извършен военен преврат, в резултат на влошилите се взаимоотношения между княз Александър Батенберг и руския император Александър III. Загубил доверието на Русия, князът става обект на ожесточени нападки от страна на русофилите в България.

Опасенията от последвала нова война със Сърбия и липсата на подкрепа на Русия, водят  до това една част от българските офицери да организират преврат срещу княза. Сред подкрепилите този преврат е и Вичо Диков. Князът е арестуван, отведен в Оряхово и оттам – към руското пристанище Рени. Назначено е временно правителство начело, на което е българският писател Васил Друмев, известен с духовното си име Климент Търновски. Два дена по-късно Стефан Стамболов организира контрапреврат. Князът се връща в България, но след девет дена абдикира, за регент е избран Стамболов, а отношенията с Русия изглеждат непоправимо влошени.

Подкрепил бунта, но в последствие не срещнал доверието на офицерите си от полка, Вичо Диков заминава извън пределите на България. Става част от руската армия и дори завършва Николаевската академия. Малко повече от десетилетие прекарва, служейки за друга армия, докато не се стигне до подобрението на взаимоотношенията между Русия и България.

През 1898 г. Вичо Диков е отново част от редиците на българските военни. Натрупаният му богат опит му помага да стане началник на щаба на Трета пехотна балканска дивизия в Сливен, да стигне до чин генерал-майор и да застане начело на Шеста пехотна бдинска дивизия във Враца. Ще стигне и до началник на щаба на армията, както и ще му бъде поверено да ръководи Военното училище. По време на Междусъюзническата война ще нанесе поражение на сърбите при Калиманци, а в Кресненската операция ще отблъсне гърците.

Генерал-лейтенант Диков умира в София на 5 май 1928 г.  Минал през две армии, ръководил различни полкове, спечелил победи,но и противоречиви мнения след бунта на русофилите, Вичо Диков остава своята ярка следа в българската военна история.