Български военен мемориал (Сомбор)

„Най-годните мъже на един народ“

Миналото лято прекарах една немалка част от отпуската си в Белград. По-дългият ми престой ми предостави възможност да проуча някои от по-отдалечените от България части с цел да открия нови български следи. В списъка ми от доста време стоеше непосетен, разположеният на най-голямо разстояние от България обект в Сърбия – военният мемориал на загиналите 56 български войници в края на Втората световна война. Днес ще ви разкажем за българското военно гробище в Сомбор, Сърбия.

Ако погледнете на картата в най-северозападната точка на Сърбия, ще откриете изписано с по-големи букви името на град Сомбор. Шансът да не сте минавали покрай него е доста голям. Намира се по средата между двете основни магистрални артерии, преминаващи през Сърбия към Хърватия и Унгария. Въпреки това градът не е малък, като по последни данни населението му е малко под 50 000 души. Местните се шегуват, че им е еднакво близо да отидат на пазар и в Унгария, и в Хърватия. За да стигна до Сомбор, съм се  отклонил от международния път Е-75. Пътят, през който ще мина е добре поддържан, но пресича изцяло населени места, затова и оставащите 65 км ми отнеха близо час. Виждайки по пътя табелите с изписано на тях Върбас, Цървенка, Сивац, се сещам, че тези имена ми звучат доста познато. Причината – бях ги прочел в дневника на българския офицер Николай Калайджиев – „До Драва“, който описва преминаването на българската армия по същите тези пътища.

1944 година. Ужасът на Втората световна война е в разгара си и по нищо не личи, че скоро ще приключи. Поставете се на мястото на българския войник. От 1 март 1941 г. той е воювал рамо до рамо със Страните от Оста, а след военния преврат от 9 септември 1944 г. България се присъединява към Съюзниците. За една година той е трябвало да се сражава със и срещу предишните си съюзници. Българската държава винаги е влизала във войните през миналия век с цел национално обединение. Такава е била и мотивацията на обикновените войници, която четем в техните спомени. Но в заключителния етап на Втората световна война българската държава участва в боеве изцяло на чужда територия.

В ход е т.нар. Дравска операция, при която се налага България да помогне на СССР и Югославия в изтласкването на немските войски. Операция в резултат, на която над 1 500 български войници ще намерят своя последен дом на стотици километри далеч от родината, като за най-голямото българско военно гробище извън нашата страна, намиращо се в Харкан, Унгария, вече сме ви разказвали.  В спомените на Николай Калайджиев четем за ужасите и трудностите, които съпътстват българския войник по време на прехода към река Драва. Сковаващият студ, дълбокият сняг и кал, лошите хигиенни условия, неизменните въшки и стотиците разбити и изоставени домове, които срещат по пътя си.  Думите на Калайджиев обобщават най-добре цялата ситуация – „Да водиш война, това значи да избиваш най-годните мъже на един народ и да унищожаваш това, което поколения са градили с много труд и любов“.

Но да се върнем към Сомбор. Немалко български войници загиват в неговата околност. През 1956 г. костите на загиналите българи са събрани на едно място и е открит военният мемориал до местното гробище. Тук са били погребани 56 офицери и войници, загинали в периода януари-март 1945 г. През 1974 г.  е взето решение да се изгради обща, по-голяма костницица в близкия град Вуковар, в която са пренесени и тленните останки на българските воини от Сомбор. Паметникът обаче е запазен и мемориалът продължава да се поддържа, като българската държава поставя венци всяка година в памет на загиналите, изпълняващи своя дълг, българи.

Къде се намира

Музеят на Военният мемориал в Сомбор се намира непосредствено до градското гробище и може да бъде лесно разпознат, като за ориентир можете да използвате разположения в близост голям паметник на загиналите руски войници.