Асен Пейков – творецът в сърцето на Вечния град

Решавате да посетите една от най-популярните туристически дестинации в света – Рим. Качвате се на самолета и кацате на летище „Фиумичино“. Излизате от летището и пред вас в цялата си красота виждате огромна статуя на Леонардо да Винчи. Красива е, мислите си, но истински ще ѝ се възхитите, когато разберете, че нейният автор е българин – Асен Пейков.

Роден в София, но оставил голяма българска следа на Апенините, Асен Пейков напълно заслужено е поредният герой на нашите очерци за български личности, родени в някоя от диаспорите или прославили България отвъд границите ѝ. Асен се ражда на 28 юни 1908 г. в столицата на България. Има и брат, който също се прославя в сферата на изкуството и, за когото ще ви разкажем в близките месеци – художникът Илия Пейков. Младият Асен не живее за дълго в София. В навечерието на първи клас негов град става Севлиево след смъртта на неговата майка.

Годината 1923 е повратна за българската история. Засегнато от нея е и семейство Пейкови. Бащата на Асен Пейков е депутат от земеделската партия на Александър Стамболийски, когато е застрелян в София. След убийството на баща му, семейството на Асен Пейков се премества в Созопол. Созопол открай време е известен, като град на артисти, художници, на бохеми и въобще, на всички, обичащи изкуството. Никак не изглежда и случайно, че именно в него за първи път Асен Пейков започва да се занимава със скулптура. Това не става веднага обаче, както разказва и самият скулптор, в течение на няколко години, за да намери препитание, му се налага да е рибар, както и да помага с хамалска работа, на всеки, предложил заплащане.

Увлечението по изкуството прави Художествената академия в София напълно естествен избор за продължение на неговото образование. Асен Пейков не само я завършва, но и получава златен медал по време на своето дипломиране. Но за да се стигне до влизането му в Академията са необходими няколко години. Асен Пейков пристига в София без дом, без работа, стига дори и до мисли за самоубийство. И в други наши очерци споделяме за ролята на съдбата, на случайната среща. Тази роля се изпълнява от ателието на познат на Асен, в което той за първи път пробва да борави с глина, а една среща с професор Андрей Николов ще му помогне да стане негов чирак, а след това и да получи необходимата подготовка, за да влезне в Академията. Няколко години по-късно вече Асен Пейков разполага със собствено ателие в центъра на София, на бул. „Цар Освободител“ 33, и започва да работи в него. Любопитен факт е, че решава да участва в конкурса за статуите на Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет „Свети Климент Охридски“, но завършва на второ място в него.

Дали постигнатото второ място го е мотивирало да разкрие потенциала си, дали пък ситуацията в България не е била тази, която да подхрани неговия талант, няма как да знаем, но Асен Пейков решава да напусне родината си. Това, което последва недвусмислено говори, че това решение е било правилно за неговата кариера. Следващите му ателията ще бъдат в Париж и Мадрид, ще стигне, дори до Съединените американски щати.

Кулминацията в своята кариера на скулптор Асен Пейков ще достигне, установявайки се във Вечния град. В самото сърце на Рим в непосредствена близост до Пиаца ди Испания се намира Виа Маргута. Малка уличка, на която е живял големият италиански кинорежисьор Фредерико Фелини. Улица на художници, изпълнена с галерии и работилници. Именно на нея, на номер 54, се е намирало и ателието на Асен Пейков. Един българин, който извървява пътя от София през Севлиево и Созопол до Рим, за да се превърне в един от най-известните скулптори в Италия.

В Италия Асен Пейков ще създаде над 1 300 творби. Освен споменатата вече скулптура на Леонардо да Винчи пред едноименното летище в Рим, негово дело са и бронзовата минерва в Университета в Бари, мраморната статуя на Сан Джовани в италианската столица и бюстът на Папа Пий XII в конгресния център в Рим, пластиката „Майчинство“ в Болоня, „Триумфът на житото“, женска фигура на хълм над Сардиния.  Асен Пейков получава признание за своята работа още приживе – негов е дизайнът на една от най-големите римски награди – бронзовата роза, символ на „Премия симпатия“. В неговото ателие ще създаде скулптури на имена като София Лорен, Фредерико Фелини, Джина Лолобриджида, Джон Кенеди.

Големият скулптор умира в Рим на 25 септември 1973 г. Можете да му отдадете почит, като:

  • Посетите някоя от споменатите вече скулптури;
  • Пред гроба му на гробището „Верано“ в Рим;
  • Посетите ларгото, кръстено на него, пред дома му в Рим;
  • Посетите галерия „Асен и Илия Пейкови“ в Севлиево.