Българската следа Българските места извън България
Когато споменем бесарабски българин, несъмнено една от първите ни асоциации е Болградската гимназия. Институцията дала на българската държава такива имена като Данаил Николаев, Александър Малинов, Александър Теодоров – Балан. За тях вече сме ви разказвали на страниците на Българската следа. Днес ще се върнем към първия випуск на гимназията. Част от него е участник в седем народни събрания, дори и министър-председател. Запознайте се с историята на Димитър Греков.
Панайот Греков е един от по-изтъкнатите търговци в Болград в средата на XIX век. Датата 2 септември ще се превърне в ключова за неговата фамилия. На нея, през 1847 г. се ражда неговият наследник Димитър. Семейството решава да се посвети на образованието на сина си. Както споменахме, той е част от първия випус на прочутата Болградска гимназия. За добрите си оценки Димитър си спечелва и стипендия, с която е изпратен в близкия до Марсилия град Екс ан Прованс, където завършва право, а след това завършва и докторантура.
Изучил се, Димитър Греков се завръща отново на Балканите. Установява се в близост до родния си град – в Браила, където работи като адвокат и е част от Браилския съд, а обществената му дейност се засилва и с участието му в Българското централно благотворително дружество, организацията на български емигранти в Румъния, сред чийто членове откриваме Олимпий Панов и Иван Вазов.
Както и много други представители на българската диаспора, Димитър Греков се завръща в своята „прародина“ след Освобождението на България. Богатият му юридически опит му помага да си намери работа и то на доста високо ниво. Първоначално става председател на областния съд, а скоро се превръща и в първия председател на Върховния съд в България. Като последствие от обществените му заслуги той е и един от 229-та български народни представители, част от Учредителното събрание във Велико Търново, открито на 10 февруари 1879 г. и поставило си за цел изработването на конституцията на новосформираната държава.
В следващите години Димитър Греков е активна част от Консервативната партия. На два пъти му е гласувано доверие да поеме поста на министър на правосъдието, а веднъж – и е начело на Министерството на вътрешните работи. В следосвобожденските години опитите за преврат са често срещано явление в българската политическа действителност. Стига се дори и до абдикацията на княз Александър I Батенберг през 1886 г.
Вече като част от Народнолибералната партия Димитър Греков е и част от тричленната делегация, която отпътува за Виена. В австрийската столица той, заедно с Константин Стоилов и Константин Хаджикалчев, има нелеката задача да намери достоен княз, който да предотварати задаващата се политическа криза в Княжество България. Локация на преговорите с Фердинанд Сакскобурготски е едно от най-известните кафенета, в непосредствена близост до кметството на града, като то може да бъде посетено и в наши дни.
Княжество България си има нов княз, но политическата обстановка не се подобрява. Димитър Греков е министър на външните работи, а скоро и на правосъдието в правителството на Стефан Стамболов. След убийството на Стамболов, именно Греков заема неговото място, но скоро се разочарова, напуска политиката и се връща към адоватската дейност. Княз Фердинанд успява да го убеди да стане част отново от политическия живот, като му възлага най-тежката възможна задача – да бъде министър-председател и да състави правителство, в което всички останали членове да са част от Либералната партия.
Като министър-председател Димитър Греков прекарва близо десет месеца преди да е принуден да подаде оставка. Този път Димитър Греков няма да открие спасение в адокатството, а ще продължи да се бори с политческите промени, като заема поста на лидер на Народнолибералната партия.
Начело на Народнолибералната партия ще бъде и последната му роля в богата му политическа кариера. На 21 април 1901 г., едва на 53 години, умира неочаквано. Адвокат, дипломат, лидер на партия, министър, министър-председател – Димитър Греков ще остане в историята ни, като поредният бесарабски българин, оставил ярка следа в обществения живот на България.