Фердинандовата чешма (Дойран)

„Свалете знамената!
Преминава победителят от Дойран!“

В подножието на Беласица, точно на границата между Гърция и Македония, се намира едно от най-красивите езера на Балканите – Дойранското. То, както и районът около него, заслужават нашето внимание не само заради природните си дадености, но и заради значението им за българската история. Завръщайки се от Битоля, решавам да се покатеря по хълмовете на Дойран – хълмове, осеяни от български следи. Преминавам покрай части от създадените от българската армия бункери, докато достигна до Фердинандовата чешма, изгадена в памет на загиналите в Дойранската епопея.

Българската армия неведнъж е доказвала своята храброст, но в летописа ù със златни букви са записани битките при Дойран по време на Първата световна война, останали известни като Дойранската епопея. България се включва в Първата световна война на 14 октомври 1915 година на страната на Централните сили в пореден опит да постигне бленуваното национално обединение. Българите обявяват война на Сърбия и бързо навлизат дълбоко на нейна територия, като нанасят съкрушителна загуба на англо-френските сили при Криволак. По заповед на съюзниците настъплението е спряно и България е принудена да се отбранява. Това обуславя създаването на нова укрепителна линия – тази при Дойран. През следващите близо 3 години тук ще се водят множество тежки сражения, като общото между тяхе, че Българската армия така и не губи важната позиция.

Началото на боевете край Дойран е дадено през 1916 година. Тогава, след мощна артилерийска подготовка, три френски дивизии щурмуват, но са отблъснати. През март 1917 година позицията при Дойран е поета от Девета плевенска дивизия, а за неин командир е назначен Владимир Вазов. През следващите месеци новият командир изгражда една превъзходна в инженерно отношение позиция, благодарение на което през следващата година българите успяват да отблъснат на няколко пъти атаките на Съглашението, въпреки че в определени моменти съотношението на силите е 7:1 в полза на врага. В крайна сметка простата статистика определя Дойранската епопея по следния начин – една българска дивизия разбива седем съглашенски. И ако тези цифри все още не успяват да ви убедят в мащабите на българската победа, то една случка, която се разиграва близо 20 години по-късно, вероятно ще го направи по-добре. През 1936 година в Лондон е организирана среща на ветераните от Първата световна война. Специално поканен е и генерал Владимир Вазов, като при неговото появяване фелдмаршал лорд Милн – главнокомандващ съглашенските войски при Дойран, заявява:

„Свалете знамената! Преминава генерал Вазов – победителят от Дойран!“

В наши дни за драматичните години на Първата световна война свидетелства огромният монумент, изграден в памет на загиналите войници от Великобритания. Дълго време за героизма на българите напомня само една чешма, която е издигната в памет на загиналите от 34-ти пехотен Троянски полк. Тя е изградена в старобългарски стил, като в нея са вградени две оръдейни гилзи. Тази чешма, станала известна като Фердинандова, бива разрушена след края на Втората световна война. Въпреки тази ù незавидна съдба днес тя все пак може да бъде видяна благодарение на усилията на кметовете на градовете Дойран и Троян, които през 2010 година, използвайки стара фотография, възстановяват чешмата в автентичния ù вид.

Къде се намира

За да достигнете Фердинандовата чешма, е необходимо да тръгнете по екопътеката Нови Дойран – Палюрци. Достигайки чешмата, имате възможност да продължите към връх Кала тепе, където може да се видят останките от най-големия бункер, изграден от Владимир Вазов, известен сред англичаните като „Окото на дявола“.