Фердинандовата чешма (Дойран)

„Свалете знамената!
Преминава победителят от Дойран!“

В подножието на Беласица, точно на границата между Гърция и Македония, се намира едно от най-красивите езера на Балканите – Дойранското. То, както и районът около него, заслужават нашето внимание не само заради природните си дадености, но и заради значението им за българската история. Завръщайки се от Битоля, решавам да се покатеря по хълмовете на Дойран – хълмове, осеяни от български следи. Преминавам покрай части от създадените от българската армия бункери, докато достигна до Фердинандовата чешма, изгадена в памет на загиналите в Дойранската епопея.

Българската армия неведнъж е доказвала своята храброст, но в летописа ù със златни букви са записани битките при Дойран по време на Първата световна война, останали известни като Дойранската епопея. България се включва в Първата световна война на 14 октомври 1915 година на страната на Централните сили в пореден опит да постигне бленуваното национално обединение. Българите обявяват война на Сърбия и бързо навлизат дълбоко на нейна територия, като нанасят съкрушителна загуба на англо-френските сили при Криволак. По заповед на съюзниците настъплението е спряно и България е принудена да се отбранява. Това обуславя създаването на нова укрепителна линия – тази при Дойран. През следващите близо 3 години тук ще се водят множество тежки сражения, като общото между тяхе, че Българската армия така и не губи важната позиция.

Началото на боевете край Дойран е дадено през 1916 година. Тогава, след мощна артилерийска подготовка, три френски дивизии щурмуват, но са отблъснати. През март 1917 година позицията при Дойран е поета от Девета плевенска дивизия, а за неин командир е назначен Владимир Вазов. През следващите месеци новият командир изгражда една превъзходна в инженерно отношение позиция, благодарение на което през следващата година българите успяват да отблъснат на няколко пъти атаките на Съглашението, въпреки че в определени моменти съотношението на силите е 7:1 в полза на врага. В крайна сметка простата статистика определя Дойранската епопея по следния начин – една българска дивизия разбива седем съглашенски. И ако тези цифри все още не успяват да ви убедят в мащабите на българската победа, то една случка, която се разиграва близо 20 години по-късно, вероятно ще го направи по-добре. През 1936 година в Лондон е организирана среща на ветераните от Първата световна война. Специално поканен е и генерал Владимир Вазов, като при неговото появяване фелдмаршал лорд Милн – главнокомандващ съглашенските войски при Дойран, заявява:

„Свалете знамената! Преминава генерал Вазов – победителят от Дойран!“

В наши дни за драматичните години на Първата световна война свидетелства огромният монумент, изграден в памет на загиналите войници от Великобритания. Дълго време за героизма на българите напомня само една чешма, която е издигната в памет на загиналите от 34-ти пехотен Троянски полк. Тя е изградена в старобългарски стил, като в нея са вградени две оръдейни гилзи. Тази чешма, станала известна като Фердинандова, бива разрушена след края на Втората световна война. Въпреки тази ù незавидна съдба днес тя все пак може да бъде видяна благодарение на усилията на кметовете на градовете Дойран и Троян, които през 2010 година, използвайки стара фотография, възстановяват чешмата в автентичния ù вид.

Къде се намира

За да достигнете Фердинандовата чешма, е необходимо да тръгнете по екопътеката Нови Дойран – Палюрци. Достигайки чешмата, имате възможност да продължите към връх Кала тепе, където може да се видят останките от най-големия бункер, изграден от Владимир Вазов, известен сред англичаните като „Окото на дявола“.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.