Българската следа Българските места извън България
По-наблюдателните от вас може би са забелязали не особено голям паметник на ъгъла на софийските улици “Раковски” и “Васил Левски”. „Сигурно е някой генерал“, ще си помислите. Че е генерал – ще бъдете прави, но за това, че не е само „някой“, ще се опитаме да Ви убедим. Този „някой“ е генерал Владимир Стойчев.
На 24 март 1892 г. в днешната столица на Босна и Херцеговина Сараево дъщерята на кмета Елена Петрович ражда син на българина Димитър Стойчев, адютант на княз Александър Батенберг. Детето носи името Владимир, а фактът, че е роден в Сараево остава малко известен в българската историография, защото когато той е още на шест месеца, семейството се премества в София.
Не минават и единадесет години и Владимир Стойчев добавя нов любопитен елемент от своята биография – заминава да учи във Виена в австрийското средно военно училище „Мария Терезия“. За период от седем години той се учи на военно дело в компанията на редица короновани и други височайши особи.
Роден в Сараево, учил във Виена. Нека добавим още два европейски града към биографията на Владимир Стойчев – Париж, и Амстердам. Освен факта, че са столици, тези градове ги свързват и годините 1924 и 1928, през които са проведени Олимпийски игри. При всяка от Олимпиадите страната ни е представяна в конните състезания от Владимир Стойчев, наследил това умение от чичо си, флигел-адютант на император Франц Йосиф и един от най-изкусните ездачи в света. Дори за Олимпиадата в Париж Владимир успява да се възползва от лукса да се състезава със собствения си кон, докаран от България.
Генерал Владимир Стойчев обаче остава най-голямата следа в българската история с военните си успехи. Едва на двайсетина години взима участие в Балканските войни, а след това и в Първата световна война. Военното средно училище във Виена пък е последвано от завършването на Военното училище и Военната академия в София. Той е военно аташе във Великобритания и Франция, а малко по-късно става и член на Софийската кавалерийска школа.
Богатата биография на генерал Владимир Стойчев не може някак си да мине и без някои черни или дискусионни моменти. Първият от тях е участието му в опита за преврат срещу цар Борис III на 19 май 1934 г. В резултат на последвалите разследвания той е и уволнен от армията. Малко по-малко от десет години последва и вторият противоречив момент от неговия живот.
Нощта срещу 9 септември 1944 г. Организиран е преврат, с който е свалено правителството на Константин Муравиев. На власт идва Отечественият фронт, а политическата система на страната ни е трайно променена. Активна роля в този преврат изиграва фигурата на Владимир Стойчев – той ръководи завземането на телеграфната и телефонната станция и операцията по довеждането на регентите, които да подпишат актовете за назначаването на новото правителство.
Задача, която сме си поставили в Българска следа, е да Ви разказваме за личности и събития, родени или оставили своя отпечатък извън пределите на родината ни. След 1945 година генерал Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в ООН, а в продължение на 30 години (1952 – 1982 г.) е и председател на Българския олимпийски комитет и член на Международния олимпийски комитет.
За край на нашия разказ сме оставили и най-интересния факт. Всички сме чували за големите ни военни победи, за геройствата ни при Одрин и Дойран, но колко хора знаят за най-далечната точка, до която е достигала българската армия. Хиляда километра – толкова е разстоянието, което дели София и австрийския град Клагенфурт. В края на Втората световната война именно там на 8 май 1945 г. генерал Владимир Стойчев подписва споразумение за демаркация с представителя на Великобритания генерал Чарлз Кейтли.
Председателят на футболен клуб АС23, участникът на няколко олимпиади, дългогодишният председател на Българския олимпийски комитет и активен български военен деятел, генерал Владимир Стойчев умира на 27 април 1990 г. в София. Няколко са местата, където той може да бъде почетен:
- Бюст-паметникът му пред сградата на Министерството на младежта и спорта;
- Спортното училище на ЦСКА, носещо неговото име;
- Гробът му в Централните софийски гробища;
- Мемориалната плоча и улица в руския град Жуков, открити на 8 юни 2017 г.