Паметникът на българските градинари (Будапеща)

Семената на българското трудолюбие

Нуждата от препитание е бил подтикът поколения да потърсят промяна на мястото, където живеят, откакто свят светува. Често икономически и политически промени са били причината за обусловяването на български диаспори в чужбина – по-назад в годините такъв пример са банатските и бесарабските българи. Една друга група пък спомага за развитието на кулинарната култура в Европа, дори и в Америка и Австралия. Как ще реагирате, ако някой ви каже, че българите са спомогнали на Австро-унгарската империя да се запознае и да започне да отглежда тиквички, патладжани и чушки? Трудно за вярване, но българските градинари изиграват тази важна роля в развитието на хранително-вкусовата промишленост на Европа. Историята за тази българска следа ще ви разкажем с помощта на паметника на българските градинари в Будапеща.

Огромни опашки по границите, продължително чакане, изнервени и опитващи се да се проврат гастарбайтери, завръщащи се от Турция. Това представляваше обвивката на пътуването ми към Виена. Зад нея обаче се провираше желанието ми да премина отново през някои от най-любимите ми български следи – например, Стар Бешенов , и да се срещна отново с банатските българи. Но всяко едно пътуване добавя и по някоя нова следа към пъзела от българските частици по света, този път то щеше да е паметник в сърцето на Европа, който не е посветен на дадена личност или на българската армия, а на една цяла общност.

Отправям се от центъра на Будапеща към квартал Зугло, както е известен XIV Район на унгарската столица. Няма ги вече тълпите от туристи. Улиците не са особено широки, заобиколен съм от десетки еднакви сиви блокове с големи зелени пространства между тях. Спохожда ме усещането, че съм в софийските Банишора или Надежда. В тази част на Будапеща през петдесете години на миналия век са се намирали градините на дошлите от България градинари.

Българските градинари започват да пристигат в Средна Европа (Австрия, Унгария, Словакия) преди повече от сто години. Първоначално са само сезонни работници, но в течение на времето се установяват и за по-дълго. Започват да се обособяват и по-заможни български земеделци. Повечето от новопристигналите по тези места са от и около Велико Търново.  Българските градинари донасят нови техники на отглеждане на зеленчуците. По спомените им те започват да изграждат напоителни системи, използват и предварително подготвен разсад – способ, който рядко бил използван по тези земи. Българската градинарска общност среща радушен прием от местните. Освен споменатите вече нововъдения, друга причина за това са трудолюбието и скромността, които те показват пред новите си работодатели.

Прехвърляме се напред във времето. Дружеството на българите в Унгария е основано през 1914 г. За да се отбележи неговият 100-годишен юбилей е взето решение да се издигне паметник, посветен на най-голямата група, която го е формирала – българските градинари. Едва ли има по-добра локация от мястото, на което са се намирали насажденията на нашите сънародници. В непосредствена близост до пазара, на който те излагали стоката си, се намира площад Бошняк. На него на 3 март 2014 г. е открит паметникът на българските градинари. Дело е на Огнян Кожухаров, български скулптор от Унгария. Представлява традиционна българска чешма около която е застанало българско семейство.

Къде се намира

Паркът на българските градинари се намира в картал Зугло, на площад Бошняк, в непосредствена близост до едноименния пазар.