Неоготическата църква (Винга)

Символът на вярата на вингианските българи

Асфалтов път без никакви завои, сякаш продължаващ в хоризонта. Нито една планина наоколо, безкрайно поле. Така изглежда Банат, областта, поделена между Румъния, Сърбия и Унгария. Шофирам по един от тези пътища, по които почти не се налага да завъртиш волана. Вечерта ме очаква представяне на „50 места от българската история отвъд България“ в Стар Бешенов, а с моите спътници сме решили да оползотворим деня, като се запознаем с втория стълб на общността на банатските българи – Винга. Доста далеч сме все още от нея, а на хоризонта виждам величествената фигура на вингианската черква. Храм, построен със средствата на банатските българи и превърнал се в най-големия български извън пределите на родината ни.

След неуспеха на Чипровското въстание първите преселници във Винга се заселват в годините 1737-1738 г. Една от първите им цели, за да се сплотят като общност, е да си изградят временна черква. Години преди да се появи импозантната днешна постройка, първият им храм се намирал в изоставената конюшня на един от богатите местни земевладелци. След като вече успяли да се установят за постоянно, вингианските българи решили, че е дошло времето да си построят и нова, тяхна си, черква. Осветил я духовният водач на банатските българи – Никола Станиславич, а сред гостите била и една от личностите, останала в историята, като най-голям меценат в Банат – Маргарита Бибич.

Новопостроената църква служила на вингианските българи дълги години. Повече от век тя споявала общността на банатските българи, но все повече отеснявала. Винга се разсразствала стремглаво и населението ѝ било близо 5 000 жители. При всеки празник, множеството останалите извън дверите ѝ, подсказвало, че моментът за по-голям храм е настъпил. Окрилени от тази идея банатските българи събрали необходимата сума. Проектът бил дело на архитект Едуард Райтер от близкия град Тимишоара. За строеж било отредено централно място. Там, където преди години се помещавал францискански манастир. Старият храм на вингианските българи пък се намирал в непосредствена близост, като малко след построяването на новата черква бил разрушен.

Започнахме разказа си за тази българска следа с информацията, че храмът е най-високият, създаден от българи извън пределите на родината ни. За да не остане това твърдение необосновано, ще ви убедим в думите ни с малко „сухи числа“. Изградената в неоготически стил черква се доминира от две камбанарии – всяка висока 65 метра. Дълъг 62 метра и широк – 32 метра, целият храм заема площ от 1 400 квадратни метра. За построяването му били използвани впечатляващата бройка от  3 000 000 тухли, като повече от две трети от тях били специално изработени за тази цел. При полагането на основния камък на черквата на 30 юни 1890 г. пък била поставена и специална кутия, в която на пергамент, била изписана историята на банатските българи във Винга и на тяхното заселване по тези места.

Неоготическият храм, превърнал се в най-високата българска следа извън границите на страната ни, е официално осветен едва две години след започването му. Датата на официалното откриване, 26 май 1892 година, ще остане записана със златни букви в историята на банатските българи. Величествената черква вече близо 130 години служи като огнище на българската общност във Винга, за да пази пламъка на  една от най-сплотените български диаспори.

Къде се намира

Неготическата черква се намира в центъра на Винга, вижда се от почти всяка точка и няма как да я пропуснете, влизайки в селището.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.