Българската следа Българските места извън България
Разказвали сме ви вече за две български личности, родени в румънския град Тулча. Единият от тях е Спас Соколов, участвал в Ботевата чета, а другият – генерал Янко Драганов. Днес ще излезем встрани от военната тематика и ще споделим историята на човек свързан с образованието – Антон Борлаков.
Годината е 1884, в студената януарска зима на 16-ти в Тулча се ражда Антон Борлаков. Вече шест години градът е част от Кралство Румъния, а българите са най-голямата етническа група в него – по данни от 1878 година, те съставляват 36% от населението или 17 518 души, а самите румънци се нареждат на второ място със своите 30%. Градът е тясно свързан с Българското Възраждане и Антон Борлаков е един от най-красноречивите примери за това.
Още от училищна възраст започва да се увлича по идеите как да се направи образованието максимално достъпно и лесно за възприемане от учениците. Не голямото разстояние до Варна го отвежда до морската ни столица. Именно в няколко села около нея той за първи път ще започне да преподава на ученици. Но това, което го интересува повече е самият процес на теория. Затова и ще получи прозвището си „българският Песталоци“, на името на един от най-известните швейцарски хуманисти и педагози.
Борлаков е изключително продуктивен. Пише редица статии, които се пазят и днес. Именно във Варна през 1921 година основава и започва да издава „Педагогическа практика“ – списание, посветено на началните и прогимназиалните учители. Много от днешните списания биха завидяли за дълголетието му. Излиза в продължение на двадесет и три години в периода 1921-1944 г. със средно между осем и десет броя годишно. Списание, изключително модерно за времето си, което е спрямо след насъпилите в България промени след 9 септември 1944 година.
Освен, че пише статии и издава списание, Антон Борлаков ще бъде запомнен и с друго нововъведение – той е един от създателите на т.нар „опитни училища“ във Варна, в които се въвеждат множество прогресивни идеи. В началото на разказа ни споменахме, че героят ни е педагог, но политическата обстановка и изцялото оставане на Северна Добруджа в пределите на Румъния не го оставят безучастен. Става секретар на Централния добруджански народен съвет, който по време на Първата световна война цели да запази българското самосъзнание в района.
Антон Борлаков умира на 10 януари 1937 година в Александровска болница в София. Макар името му да не е особено популярно, то той заслужава да бъде запомнен заради устрема си и помощта си за развитието на българската педагогика.