Симеон Радев – ресенският „строител“

„Строители на съвременна България“ – една от поредиците книги, които могат да бъдат видяни в почти всяка семейна библиотека. Три тома, които хвърлят повече светлина върха периода след Освобождението и съпътстващите го политически борби. Техният автор, Симеон Радев, е оставил достатъчно голяма следа в българската история, а фактът, че е родом от Ресен, родното място на Андрей Ляпчев и Трайко Китанчев, е и поводът днес да ви разкажем за тази значима фигура.

Ресен се е намирал на територията на Османската империя, когато на 19 януари 1879 г. в него се ражда Симеон Радев. Баща му е сред видните граждани на града, местен чорбаджия. Като малък Радев учи в Ресен, а след това и в близките Битоля и Охрид. Старанието му в ученето не остава невъзнаградено и спечелва стипендия на Българската екзархия, с която е изпратен да продължи образованието си в султанския лицей „Галатасарай“ в Цариград. На път за Цариград Симеон Радев ще преживее повратен момент в неговия живот. В Солун ще се закълне като член на ВМОРО не пред кого да е, а лично пред Гоце Делчев, като впоследствие участва в някои от акциите на организацията по време на ученето си в Цариград.

След завършване на училище Симеон Радев заминава за Швейцария, където ще учи право в Женевския университет, а след това и в Париж. И на двете места наред с ученето не изоставя и революционната дейност – списва вестници, както и се запознава с редица активни участници в борбите за освобождението на Македония и Одринско. Независимо къде живее остава тясно свързан с работата на Върховния македоно-одрински комитет в София, като сътрудничи и изпраща редица статии на вестниците „Реформи“ и „Вечерна поща“. Като журналист ще измине пътя от  автор на статии, през редактор, докато основе и свой всекидневник „Воля“ през 1911 г. В тези години ще създаде и своя най-значим труд – „Строители на съвременна България“, в който ще засегне такива събития като Берлинския конгрес, избирането на Александър Батенберг за български княз и създаването на Търновската конституция.

Симеон Радев не остава безучастен при избухването на Балканската война и се записва като доброволец, като става част от Македоно-одринското опълчение. Участва в серия от сражения в Източна Тракия, както и в първите боеве със сърбите през Междусъюзническата война. За заслугите си ще бъде награден и с орден „За храброст“ IV степен.

Както споменахме, Симеон Радев участва в първите боеве в Междусъюзническата война, но в последствие е отзован от фронта. Причината е, че неговата помощ е нужна при изработването на временното примирие и сключването на Букурещкия мирен договор. След него ще остане като пълномощен министър в румънската столица по настояване на румънския крал Карол I.

Симеон Радев ще участва в подписването на още едно примирие – този път за края на Първата световна война – в Солун, където заедно със съгражданина си Андрей Ляпчев е представител на българската държава. В следващите години ще бъде пълномощен министър и в Хага, а след това и в Анкара, както и посланник във Вашингон, Лондон и Брюксел.

Симеон Радев не остава в страни и от македонския въпрос. Написва на френски език книгата „Македония и Българското възраждане“. Представител е и на Ресенското братство по време на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации през 1918 г.

Годините след 9 септември 1944 г. са труден етап за Симеон Радев. Уволнен е и се пенсионира, като му се забранява да се занимава с каквато и да е политическа или обществена дейност. Прекарва последните си години в София, като умира на 15 февруари 1967 г.

Можете да почетете големия общественик, писател, дипломат и критик:

  • На гроба му на Софийските централни гробища;
  • В родната къща на Христо Татарчев в Ресен, Македония има и негова восъчна фигура;
  • На него е кръстен и нос в Антарктика.