Българската следа Българските места извън България
Българската легия
Есенен следобед, разхождам се с приятелката ми в парка „Ташмайдан“ малко над Белградския парламент. Времето е хубаво и паркът е пълен с играещи деца. На една от алеите забелязвам малко по-странно изглеждащ паметник. Вроденото ми любопитство ме кара да се приближа. С изненада откривам, че на него са изобразени лицата на Васил Левски и Г. С. Раковски. Вечерта, когато потърсих повече информация за мястото, разбрах, че това е морена, донесена специално от Витоша в чест на Българската легия. За историята на Легията ще трябва да се върнем още малко години назад в историята.
Една от преломните години по пътя на Освобождението на България е 1850. Тогава в Раковишкия манастир, Белоградчик, Орешец и селата в околията избухва най-голямото организирано селско въстание срещу османската власт по българските земи. Изненадващо или не обаче, Сръбското княжество не само че не подкрепя бунта на българите, но дори се включва в неговото потушаване. Въпреки това само дванадесет години по-късно на помощ на сърбите в борбата срещу Високата порта се притичват именно предвожданите от Георги Раковски българи, които стават част от Първата българска легия.
Повод за създаването на първия военен отряд от български доброволци е конфликтът между Княжество Сърбия и Османската империя от юни 1862 година. Още предишната година Раковски оформя своя план, според който създаденото военно формирование от 1000 души трябва да се възползва от отслабването на османската армия и през Княжевац, по посока Белоградчик и билото на Стара планина, да достигне Велико Търново, където да се обяви освобождаването на България. По време на активните бойни действия българите взимат участие в сраженията при Видин капия и Варош капия на Калемегдан, а част от тях, под водачеството на Ильо Марков, заминават за Крагуевац. Легията обаче така и не успява да изпълни първоначалната си цел, тъй като правителството на Илия Гарашанин спира нейното финансиране, като условие за подобряване на отношенията с Османската империя.
През 1867 година се формира и Втората българска легия, след като сръбският княз Михаил Обренович успява да постигне договорка с Добродетелната дружина за съвместни действия срещу общия неприятел. Това прави възможно група от близо 200 българи, сред които личи името на Васил Левски, да се обучава на военно дело от офицери от белградската Артилерийска школа. До участие в бойни действия обаче така и не се стига, като причина за това е поредната промяна в международната обстановка и последвалият натиск върху сръбското правителство за разпускането на българската военна част. Въпреки това натрупаният опит във Втората българска легия не е напразен – голяма част от дейците, участвали в нея, по-късно се включват в четата на Хаджи Димитър и Филип Тотю.
Признание за своето дело тези български доброволци получават много скоро след Освобождението – българските ученици от малки започват да изучават историята на Първата и Втората българска легия, а походът начетата на Хаджи Димитър и Филип Тотю се превръща в символ на жертвоготовност и себеотрицание в името на родината. Дълго време обаче в Белград – градът, който е така тясно свързан с историята на българските легии, липсва какъвто и да било символ, засвидетелстващ тези събития. Това се променя на 18 декември 2007 година, когато е открит паметник – витошка морена с барелефите на Георги Раковски и Васил Левски.
Как да стигнем
Паркът „Ташмайдан“ се намира в непосредствена близост до сръбския парламент – Скупщината, а самият паметник е разположен в най-отдалечения от парламента край, на няколко метра от трамвайната линия.
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.