Леополд Косилков – будителят от Банат

Вече сме ви разказвали за някои от най-известните банатски българи, оставили значима следа в историята – запознахте се с добрите дела на Маргарита Бибич, с духовния водач Никола Станиславич, както и с героя на четири държави – Стефан Дуньов. Тази палитра от имена не би била пълна, ако не се спрем и на Леополд Косилков – име, което си струва да запомните.

Две са основните средища на банатските българи – Стар Бешенов и Винга. Винга е селище, което може да бъде видяно и разпознато, дори когато сме отдалечени на десетки километри заради красивата неоготическа църква, построена от българската общност. Именно във Винга на 10 април 1850 г. се ражда и героят на днешната ни статия Леополд Косилков. Баща му изиграва ключова роля при оформянето на интересите на младия Леополд. Иван Косилков е учител и писател, положил основите на книжнината и културата във Винга.

Леополд Косилков завършва началното училище в родното си място, а след това продължава в близкия Сегед (Унгария). Педагогическото си образование ще завърши във Вършац, намиращ се в днешна Сърбия. Започването му на работа като учител съвпада с въвеждането на обучение на български език във Винга. Леополд активно се включва при учредяването и бъдещата дейност на „Вингианското учителско дружество“. Цел на тази организация е формирането на банатски български писмен език, като освен изготвянето на норми и правила, тя се заема с превеждането на учебници и книги, които да подпомогнат образованието на банатските българи.

Началните години на Леополд Косилков като учител не са били леки. Унгарската държава постоянно оказва натиск, за да не се издават вестници и списания от банатските българи, но преведените книги и учебници на банатски език си остават основата за оцеляването на книжовността им. Наред с преподаването, той създава и редица книги, които да подпомогнат ежедневието на хората, свързани със земеделието, здравето, географията.

Успява да създаде дори триезичен речник на немски, унгарски и български език. Забележителен факт е, че усилията му към книжовността на банатските българи са оценени и извън пределите на Банат – по време на световното изложение за педагогическа литература в Париж през 1889 г. Леополд Косилков получава сребърен медал за създадения от него буквар, както и за книгите, подпомагащи земеделската дейност.

Леополд Косилков не спира да се труди към извисяването на книжовността на банатските българи до последните си дни. Дали ще е с работата му като учител, дали ще е с десетките учебници и книги, дали ще с преводите му, дали ще е със сътрудничеството му като кореспондент на различни вестници, дали ще е с подържането на комуникация с значими фигури от българската история, като Стефан Стамболов.  Леополд Косилков умира на 30 януари 1940 г., като за приноса си към културата на банатските българи, ще остане в историята като един от най-значимите будители на българската диаспора от района на Банат.