Паметникът на седемте български офицери (Виена)

Време за четене: 3 минути

Почит за българския воин в сърцето на Европа

Пратера, дворците Шонбрун и Хофбург са задължителни да ги видите, ако решите да посетите Виена. Австрийската столица крие много красоти и забележителности, но ако сте от България, в нея има не една и две български следи. Вече ви разказахме за паметната плоча на Гена Димитрова. Преди няколко години успях да открия още едно българско място там. Пристигайки на гости на мои приятели от София, които от години живееха във Виена, се заговорихме за книгата ни с Теодор Борисов „50 места от българската история отвъд България“. От дума на дума моите домакини разбраха за желанието ми да събера, колкото се може повече от палитрата от български следи по света. „Знаеш ли, тук наскоро откриха един паметник, военен май беше.“, ми казаха. За паметника не знаех, но знаех, че рано сутринта на другия ден това щеше да бъде първата ми дестинация – паметникът на седемте български офицера, загинали в Балканската и Първата световна война.

Централните гробища във Виена са едни от най-големите в света. В тях са погребани редица известни личности – Лудвиг ван Бетховен, Йоханес Брамс, Франц Шуберт и много други. Да се изправиш пред последния дом на всяка една от тези личности е достатъчно емоционално само по себе си, но една мисъл ме караше да вървя ускорено по чистите и подържани алеи – да достигна до поредната българска следа. „Някъде в 91 парцел трябва да са“, ме упъти един от служителите, защото в него са погребани, загиналите във войните. Трудно може да се сравни чувството да търсиш нещо българско и свято, което да видиш изведнъж. Не след дълго се изправих пред паметник, на който бяха изобразени гербът на България и орденът за храброст и краткото и недвусмислено: „Загинали за родината 1912-1918“.

Десетки са българските военни гробища, които се намират извън пределите на България. Голяма част от тях се намират в близките около нас страни, но в резултат на Втората световна война се оформят и такива към Централна Европа. За най-голямото от тях – в Харкан (Унгария), в което последен дом са намерили 1439 български воини, както и за военния мемориал във Вуковар (Хърватска), вече сме ви разказвали. Най-известното българско военно гробище в близост до България, пък е това в Ново Село (Македония), на което на всеки 6 май се събират български делегации.

Българският военен паметник във Виена е открит през тридесете години на миналия век и също е бил събирателно място за чествания и отдаване на почит от страна на българските преселници в австрийската столица и околностите ѝ. След 1989 г. българският паметник започва бавно да потъва в забрава и все по-малко са хората, които се събират около него. За причините и политическите мнения защо това се случва след тази дата, не бихме искали да отделяме внимание, а да се фокусираме върху групата от хора, които се заемат със задачата да възродят тази българска следа. Полковник Еленко Андреев заема поста на военно аташе в българското посолство във Виена, когато с него се свързва Ивелин Вичев, също военен, и му разказва за този потънал в забвение български паметник.

Годината е 2014 и  в деня на Архангеловата (Мъжка) задушница, 1 ноември, българската общност отново се събира на това сакрално за родината ни място в австрийската столица, за да почете загиналите във войните българи. Но по важното от този ден е, че се взима решение този военен паметник да бъде възстановен.

С нелеката задача да реставрират българския паметник се заемат художниците Стефка и Марио Николови. Суровата зима не спира двамата реставратори, които водени от препоръките на скулптора Ивайло Савов възкресяват буква по буква тази част от българската военна история. Под ръцете на двамата майстори отново се появяват имената, на положените тук български воини:

подп. Юрданъ Продановъ Стояновъ

род.Габрово, 20 арт.п. † 6.4.1918

майоръ Атанасъ Захариевъ Бояджиевъ

род. Габрово, воен.у-ще † 1.8.1917

майоръ Илия Дърлевъ Ивановъ

род. Елена, Шумен кр.бат. † 29.11.1913

капитанъ Стефанъ Шишковъ Славовъ

род.Е.Джумая, 2 план.арт.п. †29.7.1913

(гр.Ески Джумая е днешният Търговище)

поруч. Димитъръ Дафиновъ Ивановъ

род. Магарево, Битол. 48 пех.п. † 26.3.1919

(с.Магарево е в община Битоля на Р.Македония)

поруч. Николай Диковъ Ивановъ

род.Видинъ, 20 арт.п. †26.5.1916

поруч.Юрданъ Юрдановъ Петровъ

3 опълч. п.

На 5 май 2015 г., в навечерието на Деня на храбростта и на българската армия паметникът е отново тържествено открит. Във Виена, в сърцето на Европа, българската общност отново се сдобива с място за преклонение, в което да отдава почит на загиналите на стотоци километри от родните си домове българи, място, което силно ви препоръчваме да посетите.

Къде се намира

Паметникът на българските офицери се намира в Централното гробище на Виена, с адрес: Simmeringer Hauptstraße 234, 1110 Wien, Austria. Лесно ще успеете да видите и българския паметник, разположен в парцел 91.