Родината на Българското опълчение
Преминавайки малката граница при Галац с Молдова, всеки българин би се удивил от големия брой автомобили с българска регистрация. И докато причината за това може да се търси в чисто икономическите фактори, то навлизайки във вътрешността на страната, ще преминете през две селища, които са ярко доказателство за силната връзка между България и Молдова. Това са основания от български преселници град Тараклия, както и столицата на гагаузите – Комрат. Ако след това пътешествие все още смятате твърдението в горното изречение за преувеличено, то спокойно може да посетите и столицата на Молдова – Кишинев, където на цели 850 километра от София има запазени места, които могат да накарат всяко българско сърце да потръпне.
В Бесарабия българите започват да се заселват основно след края на Руско-турската война (1768-1774). Още през този период се наблюдава тенденцията немалко селища в района да са с преобладаващо български етнически състав. Близо 100 години след като в тези земи се заселват прокудените от войната българи, към това място се насочва и един от най-големите символи на българското революционно дело – Христо Ботев. Известно е, че поетът революционер учителства в Задунаевка и Измаил, като на два пъти пребивава и в Кишинев.
Делото на Ботев не е единственото доказателство, че българските изселници в Бесарабия не остават равнодушни към съдбата на България. Още през Руско-турската война (1806-1812) тук се създава Българската земска войска. Българските доброволци успяват да допринесат за победите на руската армия при Русе, Тутракан и Силистра. По-късно част от тях, предвождани от вуйчото на Георги С. Раковски, участват и в следващата Руско-турска война (1828-1829). Още по-голям брой са българските опълченци по време на Освободителната война (1877-1878).
Днес свидетелство както за сериозното българско присъствие в региона, така и конкретно за престоя на Ботев по тези земи, можем да намерим на няколко места. Едно от тях откриваме в самия център на молдовската столица Кишинев. Точно до централния площад, срещу парламента, се намира хотел „Виктория“, където може да бъде видяна паметна плоча, оцветена с българския трибагреник. Уважението към предводителя на Ботевата чета е засвидетелствано и от внушителен петметров паметник, намиращ се на едноименната улица „Христо Ботев“.
Мястото, където са се обучавали българските опълченци, пък се намира на не повече от 2 километра от центъра на Кишинев. Там е създаден мемориален парк „Шипка“. В центъра му е разположен 15-метров обелиск, на който на български, румънски и руски език пише:
„На българските опълченски дружини, сформирани в Кишинев през 1876-1877 година, които храбро се сражаваха заедно с руската и румънската армия за освобождението на България от турско робство.“
Къде се намира
Паметникът на Христо Ботев се намира на едноименната улица „Христо Ботев“, на около 3 километра от центъра на града. Паметникът на българските опълченци пък може да бъде открит на „Площад на героите“, известен в миналото като „Площад на българските опълченци“, намиращ се непосредствено до парк „Ръшкановка“.
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.
Българската следа Българските места извън България
