Родината на Българското опълчение
Преминавайки малката граница при Галац с Молдова, всеки българин би се удивил от големия брой автомобили с българска регистрация. И докато причината за това може да се търси в чисто икономическите фактори, то навлизайки във вътрешността на страната, ще преминете през две селища, които са ярко доказателство за силната връзка между България и Молдова. Това са основания от български преселници град Тараклия, както и столицата на гагаузите – Комрат. Ако след това пътешествие все още смятате твърдението в горното изречение за преувеличено, то спокойно може да посетите и столицата на Молдова – Кишинев, където на цели 850 километра от София има запазени места, които могат да накарат всяко българско сърце да потръпне.
В Бесарабия българите започват да се заселват основно след края на Руско-турската война (1768-1774). Още през този период се наблюдава тенденцията немалко селища в района да са с преобладаващо български етнически състав. Близо 100 години след като в тези земи се заселват прокудените от войната българи, към това място се насочва и един от най-големите символи на българското революционно дело – Христо Ботев. Известно е, че поетът революционер учителства в Задунаевка и Измаил, като на два пъти пребивава и в Кишинев.
Делото на Ботев не е единственото доказателство, че българските изселници в Бесарабия не остават равнодушни към съдбата на България. Още през Руско-турската война (1806-1812) тук се създава Българската земска войска. Българските доброволци успяват да допринесат за победите на руската армия при Русе, Тутракан и Силистра. По-късно част от тях, предвождани от вуйчото на Георги С. Раковски, участват и в следващата Руско-турска война (1828-1829). Още по-голям брой са българските опълченци по време на Освободителната война (1877-1878).
Днес свидетелство както за сериозното българско присъствие в региона, така и конкретно за престоя на Ботев по тези земи, можем да намерим на няколко места. Едно от тях откриваме в самия център на молдовската столица Кишинев. Точно до централния площад, срещу парламента, се намира хотел „Виктория“, където може да бъде видяна паметна плоча, оцветена с българския трибагреник. Уважението към предводителя на Ботевата чета е засвидетелствано и от внушителен петметров паметник, намиращ се на едноименната улица „Христо Ботев“.
Мястото, където са се обучавали българските опълченци, пък се намира на не повече от 2 километра от центъра на Кишинев. Там е създаден мемориален парк „Шипка“. В центъра му е разположен 15-метров обелиск, на който на български, румънски и руски език пише:
„На българските опълченски дружини, сформирани в Кишинев през 1876-1877 година, които храбро се сражаваха заедно с руската и румънската армия за освобождението на България от турско робство.“
Къде се намира
Паметникът на Христо Ботев се намира на едноименната улица „Христо Ботев“, на около 3 километра от центъра на града. Паметникът на българските опълченци пък може да бъде открит на „Площад на героите“, известен в миналото като „Площад на българските опълченци“, намиращ се непосредствено до парк „Ръшкановка“.
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.