Българската следа Българските места извън България
На стотина километра в северна посока от Одеса се намира село Голям Буялък. Основано от български преселници от Ямболско, то дава на България един от основоположниците на българската опера – Константин Михайлов – Стоян.
През 1853 г. село Голям Буялък е част от пределите на Руската империя. Все още е доста студено, когато на 25 март едно българско семейство от Елховско се сдобива със син. Кръщават го Константин, а самият той след време ще добави към името си и Стоян, за да подскаже българския си произход. Може да ви прозвучи, дори малко нагласено, но Константин Михайлов – Стоян се влюбва в музиката още от ранните си години. Виновна за това е неговата баба, която не спира да му пее и да го учи на български народни песни.
Гимназия ще завърши в небезизвестния пансион на Тодор Михайлов в Николаев. След това ще се завърне в близост до родното място. Установява се в Одеса, където се включва като солист в архиерейския хор, както и в хора на университетската църква. Ще му трябват години, за да успее да събере необходимата сума, за да се запише в Петербургската консерватория, но бедността и нищета ще го принудят да приключи образованието си едва няколко месеца по-късно. Въпреки това желанието му да се занимава с музика не стихва и Константин Михайлов – Стоян започва да се появява по оперните сцени в Русия.
Казват, че „първите седем години са най-важни“ и, очевидно, това правило важи и за операта. Точно седем години след като е пял в различни произведения, Константин Михайлов – Стоян печели конкурс и е избран за солист в Болшой театър. В един от най-известните театри в света Константин Михайлов – Стоян ще прекара няколко години. Но, както и сред много от другите бесарабски българи, за които сме ви разказвали, и при него желанието да се завърне в своята „прародина“ е водещо. Той го осъществява през 1899 година и заедно с друга оперна актриса, чиято история ще ви разкажем в някоя от следващите ни статии, започва турне в страната. Концерти изнася в цяла северна България – от Враца, Видин, Лом, Русе. В него се заражда и идеята да се създаде професионална оперна трупа, която изглежда изпреварва времето си и не е приета от Министерство на просветата.
Липсата на финанси принуждават Константин Михайлов – Стоян да се завърне отново в Русия, гастролира и в операта в Хелзинки. През 1907 година пристига отново в България, за да довърши незапочнатото си дело. Подпомогнат е от друг оперен певец от бесарабски произход, чиято история вече сме ви споделяли – Иван Вулпе. Двамата, заедно със съпругата на Иван Вулпе, се отправят на турне из страната, а едновременно с това Константин Михайлов – Стоян написва и своя основополагащ труд „По въпроса за основаване българска народна опера“. Дали написаното на теория или показаното на практика по време на турнето, но скоро начинанието на тримата се основава с успех. В края на 1908 година е основана и Българската оперна дружба.
Константин Михайлов остава режисьор на Българската оперна дружба до смъртта си на 13 юни 1914 години. Ще остане в историята като един от пионерите на българската опера, доказал, че за да реализираш една дълголетна мечта освен късмет са необходими неспирен труд и упоритост.