Българската следа Българските места извън България
Не едно и две са имената, свързани с българската история, родом от Охрид. Днес ще ви разкажем зa един будител в пълния смисъл на думата – книжовникът Кузман Шапкарев.
Шапкарев се ражда край Охридското езеро на 1 февруари 1834 г., като получава първоначалното си образование в родния си град. Вуйчо му е друг бележит българин от Охрид – Янаки Стрезов, който е натоварен с отговорността да помогне с уроците на младия Кузман. Когато става на 20 години той заедно с вуйчо си подема инициативата да открие частно училище, с което да помагат на своите съграждани да получават адекватно образование. Следващите години ще излезне от родния си град, за да преподава по български език в училища в различни градове – Струга, Кукуш, Битоля, както и родния Охрид.
В годините след Освобождението на България Пловдив е едно от живите места и идеално за млад човек, който иска да се развива в областта на науката и образованието. Такова е и желанието на Кузман Шапкарев. Но малко преди заминаването му получава предложение, на което няма как да откаже. Самият Екзарх Йосиф I успява да го убеди да се откаже, като му предлага да стане част от основаването на Солунската гимназия. Шапкарев е част от Гимназията близо четири години, през които подпомага на редица македонски българи да продължат с образованието си.
От 1884 г. Кузман Шапкарев ще се установи за постоянно на територията на освободената българска държава. Ще премине през длъжности, различни от попрището му до момента. Ще бъде нотариус в Сливен и Стара Загора, както и съдия във Враца и Ботевград. Тези негови назначения ще бъдат с една единствена цел – осигуряване на препитание, но никога няма да се отдалечи от голямото си желание да просвещава и да пази традициите на родния си край. Помага при списването на редица издания, сред които „Македония“ и „Право“. Изучавайки бита и нравите на родното си място, Кузман се сближава и с видния фолклорист Димитър Миладинов, за чиято дъщеря ще се ожени впоследствие.
Кузман Шапкарев преподава, списва, просвещава. Издава и учебници, за чието разпространение се грижи сам, като за целта отваря заедно с брат си и книжарница в Охрид. От всичките му родолюбиви дейности ще остане в историята с труда на неговия живот – „Български народни умотворения“. Сборник, в който ще намерят място над 1 300 песни, близо 300 приказки, описания на обичаи и нрави от родния му край.
Просветителят от Охрид умира в София на 18 март 1909 г. Възрожденец, учител и фолкорист, който през целия си живот ще дава пример за това как да се пазят историята и обичаите и как да се научат младите да ги помнят.