Вече близо две години на страниците на „Българската следа“ освен български исторически обекти, намиращи се в чужбина, ви представяме и българи, родени извън пределите на страната ни, но оставили ярка следа в нашата история. Разказвали сме ви за художници и писатели, за пълководци, инженери, политици и много други. Но за първи път ще ви представим и български владетел. Име, което мнозина от вас сте изучавали в училище, но за което едва ли знаете нещо повече. Днес ще ви разкажем за цар Константин Тих – Асен.
Преди да се гмурнем векове назад, нека да се опитаме да направим малък обзор сред българските личности, свързани със Скопие, които вече са намирали място на страницата ни. Ще започнем със забележителната „виенска импресионистка“ Вера Недкова, преминаваме през едно от най-значимите имена във военната ни история – полковник Борис Дрангов, няма как да пропуснем и плочата на мястото, където умира Мара Бунева. Всички тези хора са свързани с града през миналия или по-миналия век. Но днес ще отидем в далечния XIII век. Тогава в Скопие на местния благородник Тихомир и български болярин се ражда син. Майка му, чието име не е достигнало до наши дни, също произлиза от знатен род – дъщеря е на великия жупан на Велико Княжество Сърбия – Стефан Неманя.
Не е и учудващо, че с такова потекло името на Константин Тих ще бъде свързано с висшите кръгове на българското царство. Неговият момент узрява през 1257 година, когато страната е раздирана от гражданска война. В рамките на година Втората българска държава е управлявана от зетя на Иван Асен II – Мицо Асен. Година, която никак не е успешна и в резултат на гражданските вълнения, болярите издигат Константин. Успява да надделее над Мицо Асен, но преди да поеме царската корона е необходима още една стъпка – да бъде част от рода на Асеневци. Отново се намесва и името на цар Иван Асен II – неговата внучка Ирина се жени за Константин Тих, който възкачвайки се на престола вече се казва Константин Тих – Асен.
Задължителна част от биографията на всеки от българските владетели във Втората българска държава са войните му с Византия. Константин Тих – Асен не прави изключение от това правило, като се включва във война с нея през 1262 година. Макар войската, предвождана от него, да успее да извоюва някои победи, година по-късно Византия завладява част от градовете по Черноморието. Константин Тих – Асен влиза и в станалата известна като „Странната коалиция“ с владетеля на Златната орда – хан Берке. Обединение, което навлиза във Византия, но не води до териториални придобивки за българското царство.
Няма как да пропуснем и войната с Унгария, белязала управлението на Константин Тих – Асен. Срещу него се изправя Бела IV. Име, което може да ви звучи познато, защото неговият предшественик, Бела III – станал известен с това, че открадва мощите на св. Иван Рилски от Средец и пренесъл ги в тогавашната унгарска столица Естергом. По време на тази война, в която се включва и наследника на Бела IV, Видин, Лом и Турну Северин, на няколко пъти сменят своето знаме. Видин е изключително важен за българската държава и Константин Тих – Асен успява да спечели помощта от руския княз Яков Светослав, който застава и начело на града.
През 1277 година, точно двадесет години след изкачването му на престола, във Второто българското царство отново избухва гражданска война. Констатин Тих – Асен този път се оказва от другата страна – бива убит, а начело застава небезизвестния цар Ивайло.