Васко Абаджиев – „българският Паганини“

Кое е първото име, което ви идва наум, когато някой ви помоли да назовете известен цигулар? Няма да е много трудно да се предположи, че първо ще кажете името на Паганини. Гениалният италианец е живял през XIX век, а 100 години по-късно едно малко момче придобива прозвището „Паганини на ХХ век“. Причината – Паганини създава 24 капричии за цигулка, като изпълнението на всяка една от тях  е заявка за виртуозност, а това момче успява да възпроизведе всичките. С неговото име няма да видите улица в България, не се знае и къде в Германия е погребан. Днес ще ви разкажем за Васко Абаджиев, оставил сериозна музикална следа и записал себе си сред най-добрите европейски цигулари.

В студената зима на 1926 г., на 14 януари един професор по музика и една пианистка се сдобиват със син. Музикалното семейство предава заложбите си на своята рожба. Музикалният слух на Васко става отличим в най-невръстна възраст. Още не е тръгнал на училище и вече може да изпълнява концерти на Вивалди и на Моцарт. Музикалният дебют на Васко Абаджиев като цигулар е, когато е на шест години.

Ще кажете, талантливи деца има много и не са едно и две, които успяват да покажат музикалните си заложби в най-ранна възраст. И ще сте прави, и няма да сте, в което ще се убедите в следващите редове. Васко Абаджиев успява да вземе четири години за две в училище и е записан в Консерваторията. Ще завърши Консерваторията на девет години и с това ще остане в историята на българското образование, като най-младият висшист.

Малкото момче Васко Абаджиев успява да достигне върха на възможностите в България и излиза извън пределите на родината, за да започне да учи в Музикалната академия в Брюксел. Ще последват множество награди по европейските конкурси, а след една от тях – тази в Лиеж, Васко Абаджиев е викнат от белгийския крал и дори му е предложено да си смени гражданството, което той отказва.  През следващите години ще изнесе концерти с най-големите филхармонии и симфонични оркестри в Европа. В разгара на Втората световна война бащата на Васко Абаджиев премества семейството си в Германия. Висшето училище по музика в Берлин ще е поредната институция, в която Васко ще покаже таланта си на цигулар.

Наскоро излезнал от тийнейджърството Васко Абаджиев вече е постигнал много повече, отколкото редица бележити цигулари успяват през целия си живот. Оставя следа по музикалните сцени в Европа, а името му става синоним на виртуозност, а бляскавата му кариера тепърва предстои. Но понякога съдбата решава да направи завой и да ни докаже, че няма нищо предопределено. Така се случва и с Васко Абаджиев. Първият удар, който получава е смъртта на баща му през 1947 г. За да се възстанови от нея, заминава за Будапеща, където започва да изнася концерти.

Решава да се завърне в родината си. Музикалните му представяния следват едно след друго, а в тях му акомпанира друго голямо име – Панчо Владигеров. Ще последва втори удар на съдбата – на виртуоза цигулар Васко Абаджиев е забранено да изнася концерти в чужбина извън страните от социалистическия лагер. Наложените ограничения и невъзможността му да показва таланта си го карат да избяга първоначално в Унгария, а след това да се установи в Германия. Политическата партия по това време наказва строго такива „дезертьорства“ и той е обявен за „невъзвращенец“, а името му е забранено да се споменава в България.

Вторият престой на Васко Абаджиев в Германия не е така бляскав, като при предишното му идване. Майка му умира, а не след дълго претърпява и тежка автомобилна катастрофа, като в резултат на нея получава черепно-мозъчна травма. Трудно възстановил се, Васко Абаджиев навлиза в борба за оцеляване. За да успее да се препитава, му се налага да работи като куриер, а музикалните му изяви са сведени до свирене по кръчмите покрай пристанището на Хамбург.

14 декември 1974 г. – това е датата, белязала края на жизнения път на Васко Абаджиев. Цигуларят виртуоз, оставил следа по музикалните сцени в Европа, но забравен в родината си, умира от естествена смърт в градската железница. Гробът на „българския Паганини“ остава завинаги неизвестен, но ако се озовете на пристанището в Хамбург, оставете цвете и отдайте почит на Васко Абаджиев, един от най-големите цигулари в българската история.