Българската следа Българските места извън България
Дерматологията и венерологията са едни от тези области на медицината, за които през годините сме свикнали да говорим с притеснение или открито да избягваме темата. Но в следващите редове ще ви срещнем с един от техните пионери в България. А защо попада на нашите страници – сигурно сте се досетили, роден е извън пределите на родината ни и то не къде да е, а в люлката на българското образование отвъд границите ни – Болград.
Болградската гимназия присъства често на нашата страница и няма как и да е иначе – едни от най-големите личности, оставили следа в нашата история са получили своето образование в нея. Днешният ни герой също има връзка с нея. Неговият баща, Васил Берон, е нейн директор, когато на 16 октомври 1866 година се ражда синът му Богомил Берон. В родния си град малкият Богомил ще прекара единствено детските си години преди да замине за Велико Търново. А причината е научната дейност на неговия баща, който отново е пионер, но този път в друга област – археологията, като поставя началото на археологическите разкопки в старопрестолния град.
Богомил Берон учи във Велико Търново, но завършва гимназия в Дармщад. Образованието, което получава е достатъчно солидно, а нивото му на владение на немски език вече позволява и да се запише в Баварския университет „Юлий Максимилиан“ във Вюрцбург, от който ще излезне като висшист по медицина. В следващите месеци ще продължи научните си търсения в няколко европейски столици. Първоначално ще специализира кожно-венерически болести във Виена, а след това във френската столица Париж и в Берлин.
С такова образование Богомил Берон го очаква блестяща кариера във всяка точка на Европа. Той обаче избира да се завърне в своята прародина. Отново ще се озове във Велико Търново – този път като младши лекар в Осемнадесети пехотен етърски полк. Преминава за кратко и през Пловдив, преди да стане ординатор в кожно-венерическото отделение на Александровската болница в София. Освен с чисто приложната част на медицината, Берон е привлечен и от теоретичната ѝ част. Член е на Българската академия на науките. Проявява и своите организаторски заложби, като в продължени на единадесет години (1908-1919) е председател на Българския лекарски съюз.
Научната дейност на Богомил Берон го отвежда в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В него той става професор и се превръща в основоположника на катедрата и клиниката по кожно-венерически болести. Към научната му биография ще добавим и работата му като декан на Медицинския факултет, както и на директор на университетската клиника по кожно-венерически болести. Името на Богомил Берон е познато в научните среди в цяла Европа.
Богомил Берон посвещава целия си живот на развитието на дерматологията и венерологията в България. Умира на 4 септември 1936 година в София, като успява да помогне дори след смъртта си – дарява къщата си, на която е живял на улица „Гурко“ 7, като приходите от нейната продажба да бъдат използвани за нуждите на лъчелечението в Университетската кожно-венерическа клиника, в случзй на излишък – да бъдат прехвърлени за лечението на болни от кожна туберкулоза или пък за подпомагане на библиотеката и лабораториите на клиниката.