Българската следа Българските места извън България
Има една отличителна черта, която обединява всяка една от личностите, за които сме ви разказвали в „Българската следа“ – че те са родени извън пределите на страната ни. Днешният ни герой попада по малко куриозен път, но какъв по-добър начин да научите и за неговата история. Представяме ви генерал Христофор Хесапчиев.
Поклонението на Божи гроб е едно от най-големите желания на всеки християнин. И, ако в наши дни това пътуване изглежда доста лесно постижимо, то не така са стояли нещата в средата на XIX век. А сега си представете младо семейство което се отправя на това пътешествие и то с начална точка – Габрово. Така се стига и до 6 февруари 1858 г. , когато в Йерусалим се ражда Христофор Хесапчиев.
Ако семейството ти е от Габрово и е достатъчно начетено, то няма как и да не запише сина си да учи в Априлската гимназия. Христофор Хесапчиев я завършва една година след Освбождението на България. Той записва името си и сред първите завършили Военното училище в София. Ще специализира не къде да е, а в прочутата Николаевска академия на Генералния щаб в Санкт Петербург.
Често в „Българската следа“ ви споделяме, че ако учиш военно дело то края на XIX и началото нa XX век предоставят множество възможности да приложиш наученото на практика. Христофор Хесапчиев ще бъде запомнен в нашата история с участието си в Сръбско-българската война през 1885 г. Той е човекът, проучил Сливница и околността и дал своите съвети за това къде да бъде разположена българската армия. Самият Хесапчиев участва и в боевете при Алдомировци и Раяновци. А след края на войната получва и орден „За храброст“ IV степен.
През следващите две години Христофор Хесапчиев ще бъде начело на Военното училище в София. Може би този период щеше да бъде и още по-дълъг, ако не се беше стигнало до един неуспешен опит за държавен преврат, в който участие взима и той. Неуспехът не го сломява и Христофор Хесапчиев продължава с усилията да се бори за своята родина по начин, избран от него. Става член на Българската академия на науките. Ще бъде и военно аташе в Белград, както и дипломат и пълномощен министър на страната ни в Букурещ. Изминава дълъг път през годините, за да се стигне до 1910, когато е произведен в генерал-майор.
Генерал Христофор Хесапчиев взима участие и в Балканската и в Първата световна война. Героят от Сръбско-българската война умира на 15 май 1938 г. в София. Спомените му от всички военни и дипломатически срещи дълго отлежават преди да бъдат публикувани чак през 1993 г. Герой не толкова широко известен, а заслужил да бъде почетен.