Зографският манастир (Света гора)

Домът на „История славянобългарска“

Посещението на Света гора винаги ми е звучало доста предизвикателно. Няма как и да е по друг начин – може да се посети само от хората от мъжки пол, необходима е и специална виза. В средата на лятото на 2018 година се отправихме с група приятели към „Обетованата земя на Балканите“. Една малка подробност – за да се получи виза, е необходимо да се изпрати факс, нещо, което се оказа малко по-трудно за реализиране. За това и изпратих мейл, но отговор, дали сме одобрени или не, не получих. Въпреки това, се наредихме на дългата опашка пред Бюрото за преклонници в Урануполи. След около половин час, щастливо стискайки в ръка ценните хартийки, се запътихме към близкия ферибот. Гледката на него беше доста сюрреалистична – в разгара на лятото, при над 30 градуса температура, всички на него бяха само мъже, с дълги панталони и ръкави. Никой и не си помисляше за това да се съблече по къс ръкав, бяхме предупредени, че глобата, ако бъдеш засечен, е доста солена. Плаването ни до пристанище Зограф продължи около четиридесетина минути, но нашето приключение тепърва започваше. От пристанището до Зографския манастир следваха четири километра по черен път. Всеки един изминат метър си заслужаваше – девствена природа, съчетана с красиви гледки към морето и абсолютна тишина.

Защо в Света гора се допускат само мъже? Причината за това е, че монашеската република забранява присъствието на жени на своята територия с утвърдения още от византийския император Константин IX Мономах през 1045 година устав. Забраната се свързва с легендата, според която Св. Богородица е определила полуостров Атон за свой земен кът и е постановила нито една жена освен нея да не може да влиза в него.

Сред най-големите манастири в Света гора е българският Зографски манастир, който заема девето място в тяхната вътрешна йерархия. Според Сводната зографска грамота той води началото си от 919 година, когато бива изграден от трима братя благородници от Охрид – Аарон, Мойсей и Йоан Селима. Тъй като те не могли да решат на кого да го посветят, оставили определената за храмова икона дъска неизписана. Върху нея през нощта се появил образът на Св. Георги и именно заради това чудо светата обител носи името на Св. Георги Зограф (Живописец). От XII век насетне българските монаси са преобладаващи в зографското братство, свидетелство за което е „Повест за зографските мъченици“, според която 26 от тях са изгорени живи от латинските рицари заради отстояването на православната си вяра.

По време на Второто българско царство манастирът получава дарения от цар Иван Александър, а въпреки че в по-голямата част от периода на Османската империя е под опеката на Цариградската патриаршия, българският елемент е доминиращ. Това става още по-отчетливо, след като в края на XIX век там се заселват монаси от Хилендарския манастир, който преминава в сръбско владение. Именно в Зографския манастир Паисий Хилендарски завършва своята „История славянобългарска“ през 1762 година, с която практически се слага началото на Българското възраждане.

По време на Третата българска държава цар Борис III дарява на манастира земи в София и Пловдив, след като преди това гръцката държава е иззела имотите на светата обител, за да покрие нуждите на дошлите от Мала Азия бежанци. Българският облик на манастира се е запазил и до ден днешен, като към този момент е обитаван от 36 монаси. В архитектурно отношение манастирските сгради могат да се отнесат към XVIII-XIX век. В самата обител се намират три черкви и шест параклиса, а извън нейните предели – още осем. Съхраняват се три чудотворни икони на Св. Георги (Фануилска, Аравийска и Молдовска) и две на Св. Богородица (Предизвестителка и Услишителница), а стенописите с образите на Св. Иван Рилски и Св. Наум Охридски за пореден път подчертават българския характер на светата обител.

Къде се намира

Първоначално трябва да получите виза от Бюрото за поклонници в Солун (разрешено е само на мъже). До Атон може да се стигне единствено чрез ферибот, който тръгва от Урануполи. Слизате на пристанище Зограф и вървите четири километра по черен път.