Българската следа Българските места извън България
Преминаването през граничния пункт „Стрезимировци“ към Сърбия става все по-популярно. Причините са различни, но най-често са – да похапнете и да се насладите на Власинското езеро или да си спестите досадното чакане с часове през летните месеци, за да прекосите Калотина. Вероятно сте засичали и информацията, че село Стрезиморовци е едно от тези места, които са разделени на две по силата на Ньойския мирен договор.
А веднага след преминаването на границата почти сигруно ще спрете в малкото магазинче, за да се запасите с кулинарни и питейни изкушения. Но е до голяма степен сигурно, че ще пропуснете малката дървена табелка, която ще ви отведе към малкото селце Грознатовци. Почти изчезнало населено място, дало на България един позабравен герой, за когото ще ви разкажем в днешната статия – Симо Соколов.
През 1848 година, когато е роден Симо Соколов, Грознатовци се е намирало в Османската империя. Друго освен рождената му година не ни е известно, но се знае, че когато е на десет години напуска родното си село. Ще завърши гимназия в Белград, където ще продължи образованието си и в Историко-филологическия факултет. Горе-долу по това време Симо Соколов започва да се увлича по идеята за българско освобождение. Основен „виновник“ е Любен Каравелов, който запалва тази искра в него. В наши дни информацията пътува буквално за секунди и лесно можете да се разберете с всеки, независимо в кой край на света е. Но сега си представете, как човек, намиращ се в Белград, осъществява контакти с българите в Румъния, и с тези в Трън и Пирот. Като е важно да отбележим, че това са и контакти, целящи подронването на властта и прогонването на Османската империя от българските земи.
Скоро Симо Соколов решава сам да инициира въстание, но не получва подкрепа от сръбските власти. Това не го отчайва, а се записва в белградското военно училище. Отново целта е отвън да се запали искрата на територията на България. Така той става част от българските доброволци, които се включват в Сръбско-турската война от 1876 година. Само ще споменем част от имената на участниците – Панайот Хитов, Аврам Гуджев, Атанас Узунов, Филип Тотю, Данаил Николаев.
Сърбите губят войната, но едва ли ще се учудите, Симо Соколов едва дочаква следващия удобен момент да се изправи срещу Османската империя. Този път вече ще вземе участие в Руско-турската война (1877-1878). Помага като разузнава придвижването на османските войски по поречието на река Тимок. Според някои източници той е и един от хората, които успяват да достигнат до княз Милан и да започнат да го убеждават да обяви война на Османската империя.
Скоро и това е факт, а Симо Соколов участва в освобождението на Трън и Брезник. В историята това събитие ще остане известно като Шопското въстание (среща се и като Трънското или Знеполско-Краищенското). Веднага поема и тяхното командване, като дори е награден със златен медал от сръбското командване. Окрилен от успеха Симо Соколов заедно с Ильо Марков (Ильо Войвода) се отправя към Кюстендил, като с четите си успяват да прогонят османските войски от града.
След Освобождението на България Симо Соколов се установява в столицата София. Но няма да остане дълго част от българската армия. Започва да се занимава с предприемачество, става и адвокат. Депутат е и в Първото обикновено народно събрание. Героят от Шопското въстание умира на 20 април 1918 година в София. Можете да се поклоните пред подвига му:
- На гроба му в Централните софийски гробища;
- Пред паметника, посветен на него и четата му в Трекляно, Кюстендилско.