Манастирът „Св. Наум“

Християнската добродетел на българските владетели

Отправям се от Охрид към албанската граница. След около тридесетина километра криволичещи покрай Охридското езеро, достигам до манастир, имащ пряко отношение към историята на Средновековна България. Става въпрос за манастира „Св. Наум“, намиращ се на югоизточния бряг на Охридското езеро, точно над изворите на река Черни Дрин. Името му е свързано с най-младия от учениците на Св. св. Кирил и Методий, намерили радушен прием от българския владетел княз Борис I.

Св. Наум първоначално работи в столицата Плиска между 886 и 893 година, но след като Св. Климент бива определен за епископ на Величката епархия, той заема неговото място в района на днешния Охрид. С помощта на княз Борис I и бъдещия цар Симеон, Св. Наум построява манастир, в който се оттегля през 900 година. След смъртта му на 23 декември 910 година манастирът започва да бъде наричан с неговото име. В него се съхраняват и мощите на светеца. За тях се смята, че изцеляват от психични заболявания, откъдето води своя произход и поговорката „Или ум, или Св. Наум“.

Самият манастир е преустройван неколкократно. През втората половина на XII век игуменът Гавриил изгражда болница, а през 1811 година са пристроени покрити тераси. През 1845 година манастирът е засегнат от пожар, а през 1870 година изгаря напълно, с изключение на църквата. По това време в манастира вече не пребивават монаси. Три години по-късно той преминава под управлението на гръцката църковна община в Охрид. След завладяването на Охридско от Сърбия през 1912 година край манастира е построена кралска резиденция и новата църква „Св. Иван Владимир“. Понастоящем манастирът е част от Дебърско-кичевската митрополия.

Неговата архитектура е типично византийска. Манастирската църква е кръстокуполна и изграждането ù протича на няколко етапа между IX век и XIV век. По двата си притвора тя прилича на църкватa „Св. Богородица Перивлепта“ в Охрид. След пожар през 1711 година е поставен нов иконостас, зографисан от йеромонах Константин. През 1806 година зографът Търпо рисува стенописи по поръчка на игумена Стефан от Пловдив, хаджи Яков и епитропа Иван Гаврилов. Вляво от входа е изобразен „Михаил, архонт на България“, който е ктитор на храма. В параклиса „Св. Архангели“ са изписани сцени от деянията на Св. Наум – кръщението в столицата Плиска на Ана – дъщерята на княз Борис I, портрет на Св. Наум, успението на Св. Наум и Св. Евтимий, патриарх Търновски и портрет на игумена Стефан от Пловдив. Надписите на всички икони и стенописи са на гръцки език.

Къде се намира

Манастир „Св. Наум“ се намира на 30 километра от град Охрид. Пътят до него следва извивките на езерото и предлага неповторими пейзажи.