Българската следа Българските места извън България
Героят на разказа ни има изключително интересна история. Майка му е била графиня, баща му пък – министър-председател на България. В наши дни такова дете може би щеше да го виждаме сред скандалните новини на деня поради разглезеността му. Но възпитанието, което получава в началото на миналия век, му помага да стане един от най-добрите български дипломати. Днес ще ви разкажем за Иван Димитров Станчов.
Столицата на Руската империя, Санкт Петербург, е скована от студ. Живачният метър показва над минус 25 градуса по Целзий. А сега си представете как се е чувствала жена, която при тази температура трябвало да постъпи в болница. Нейното име е Анна Александрова дьо Сен Кристоф. А от 1889 година към него е добавено и Станчова, когато се омъжва за дипломата Димитър Станчов. Той пък е роден в един от най-развитите градове по това време – Свищов. Завършва университет във Виена и малко след това става секретар на княз Фердинанд. Длъжност, която ще даде началото на неговата дипломатическа кариера. Две години е и външен министър на България, а за няколко дни и министър председател след убийстовото на Димитър Петков.
Но да се върнем към руската столица. Вече ви представихме младото семейство. Сега е време да добавим и една от най-личните дати в тяхната история – 18 декември 1897 година, когато в Санкт Петербург им се ражда син – Иван Димитров Станчов. В града малкият Иван ще прекара десетина години, след което поради естеството на работата на баща му се премества в друга европейска столица – Париж. Ще завърши средното си образование пък в България, но не къде да е, а в престижния френски католически колеж „Свети Августин“ в Пловдив.
По време на Първата световна война Иван Д. Станчов работи като военен преводач на окупационните войски във Варна. След края на войната успява да завърши право в Швейцария. Част е от Министерството на външните работи на България от 1928 година. Постепенно започва да си проправя път в дипломатическата йерархия, като първата му мисия зад граница е в Рим. Първо е секретар там, след това – съветник, а накрая и пръв заместник на посланика.
Иван Димитров Станчов придобива достатъчно опит, за да бъде назначен за генерален консул. Първо тази позиция ще заеме в Галац, а след добрите отзиви за неговата работа, ще бъде прехвърлен да бъде такъв в далеч по-стресираща среда – в Истанбул. Дипломатическата история на днешния ни герой тече гладко и повече от успешно. Но скоро ще бъде променена – причината е промяната в политическата среда в България след 1944 година. Новите власти го отзовават, а той емигрира в Съединените американски щати, където ще закупи малка ферма, в която ще остане до последните си дни. Огорчението си от цялостната ситуация трансформира в множество статии и речи, посветени на комунизма в България и в Източна Европа.
Иван Димитров Станчов умира на 28 юли 1972 година във Вашингтон. Неговото дело е продължено от сина му – отново дипломат, и отново Иван – Иван Станчов.