Българската следа Българските места извън България
Вече сме ви представяли историята на един от най-големите български езиковеди и литературни критици – Александър Теодоров – Балан. Друг основен елемент от пъзела на българското езикознание със сигурност е Любомир Милетич – оставил забележителна следа в борбата за изчистване на българския език, защитник на бежанците от Тракия и Македония и дългогодишен председател на Българското книжовно дружество.
Годината е 1863 – на 14 януари, в намиращия се в Османската империя, Щип се ражда Любомир Милетич. Баща му е Георги Милетич, който преподава по български език в редица градове в Македония. В един от тях (Велес) се среща с Евтимия хаджи Наумова Попдавова. Евка, както е известна майка му, произхожда от известния велешки род на поп Даво.
Говорейки за фамилията Милетич, няма как да не споменем и за различните хипотези за нейния произход. Според сръбските изследователи – корените са в областта на Южна Бачка. Тези теории се подклаждат и от факта, че братът на бащата на Любомир Милетич – Светозар Милетич, е бил панславист и деятел на сръбското национално движение във Войводина. Сред българските автори е заложена и тезата, в която вярва и самият Любомир Милетич – че е потомък на Миле войвода от Одринско.
За първи път Любомир Милетич посещава София, когато е на десетина години, след като цялото му семейство се премества тук. Престоят му обаче е едва няколко години, тъй като избухва Сръбско-турската война (1876 г.) и баща му става част от четата на Панайот Хитов. Тревожейки се за сигурността на сина си, Георги Милетич го изпраща да продължи образованието си в Нови Сад и след това – в Загреб, където той завършва класическата гимназия. Ще специализира Славянска филология първо в Загреб, а накрая ще се дипломира в Прага.
През 1885 г. Любомир Милетич отново се завръща в София. Наследява професията на баща си и започва работа като учител в Софийската класическа гимназия, а няколко години по-късно ще започне и да преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Науката е истинското поприще, на което Любомир Милетич ще отдаде остатъка от живота си – ще стане професор по славянска филология, по-късно ще се присъедини към Българското книжовно дружество (БАН), на което ще стане председател в продължение на единадесет години до смъртта си.
Излючително богато е историческото наследство, което ни остава Любомир Милетич. Броят на написаните от него книги, монографии и рецензии надхвърля 400. Не малка част, от които е и на чужд език, тъй като той говори свободно немски, френски, сърбо-хърватски и руски.
Наред с изчистването на българския език и неговите правила, Любомир Милетич води още една борба, породена от факта, че се ражда в Македония. Защитата на оставените извън пределите на родината ни македонски българи ще се превърне в негова кауза. Милетич е един от основоположниците на Македонския научен институт, създадена в София организация, която има за цел изучването на географската област Македония и особено на българското население в нея.
Любомир Милетич е председател на Македонския научен институт от 1928 г. до смъртта си. Множество са изследванията му, насочени към съдбата на озовалите се отвъд границите на България наши сънародници в Тракия и Македония, най-известните от които са – „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, „История на Гюмюрджинската република“, „Западна Тракия и договорът за мир в Ньой“ и други.
Любомир Милетич умира на 1 юни 1937 г. в София. Ще остави богат завет от научни изследвания, както и пример за друг начин за борба за присъединяването и незабравянето на съдбата на тези българи, които остават извън пределите на родината ни.
Можете да отдадете почит към големия учен и изследовател:
- Пред плочата, на мястото, на което му е бил домът на улица „Шипка“ в София;
- Пред гроба му в Централните софийски гробища.