Паметникът на Олимпий Панов (Тараклия)

Центърът на българите в Молдова

Чували ли сте за Буджак? Едно от по-остарелите наименования на историческата област Бесарабия на територията на Украйна и Молдова. Основното значение на думата е „ъгъл, тихо място“. Областта приема това название, защото е затворена между Черно море, Дунав и Днестър. Буджак е мястото с десетки селища и паметници на бесарабските българи. Ако някой ден решите да посетите тези територии, бихме искали да ви отклоним с десетина километра от основния път към Кишинев и да се отправим към град Тараклия.

Навлизаме стотина километра във вътрешността на Молдова. Въпреки не особено добрите пътища, гледката си заслужава – обграждат ни живописни хълмчета, придруженни с неизменните лозови насаждения. Приближавам Тараклия и след едно от възвишенията виждам огромен паметник с името на града. Пътувайки в страните от бившия СССР, вече съм видял десетки такива. Какво прави този по-особен – на него с големи букви е изписано „център на българите в Молдова.

Вече съм в града в търсене на поредната българска следа – паметникът на Олимпий Панов. Спирам пред група хора, за да попитам за посоката. Виждайки регистрационния номер на колата ми, те ме изпреварват и първи ме заговорват на български. Радват се да видят някой от „прародината“ и ме насочват към центъра на града. Може би звучи учудващо, че веднага чувам българска реч, но ако погледнем етническият състав на града, ще видим, че този факт не е бил случаен. Основан е от български преселници през 1813 г. Според едно от последните преброявания населението на Тараклия е малко над 13 000 души, от които 78% (10 000) са етнически българи. Още от 1981 г. в града е открит български любителски театър „Смешен петък“, който още от самото си появяване следва своята задача – да представя единствено български постановки, като от 2001 г., вече има и професионален статут.

Поредната българска следа е все по-близо – паметникът на Олимпий Панов. Разхождайки се покрай сградата на общината и сякаш за да засили емоциите ми, виждам герба на града – лъв, заобиколен от мъж и жена с народни носии, а отдолу стои надписът – „Българският дух е непобедим“.  Преминавам покрай един от най-новите паметници на Васил Левски в Молдова, открит на 19 февруари 2018 г, а в непосредствена близост е и паметникът на най-известния гражданин от Тараклия – Олимпий Панов.

Олимпий Панов е противоречива фигура в българската история. Ако попитате някой историк за него, можете да чуете две коренно противоположни мнения – от възхваляване за участието му в Сръбско-българската война до пълно отричане заради участието му в опита за военен преврат в т.нар. Русенски бунт. Роден на 29 юни 1852 г. в Тараклия, която в този период е част от Руската империя, Панов ще стане поредният известен възпитаник на Болградската гимназия. След завършването ѝ продължава образованието си в Букурещ. Там се запознава с Любен Каравелов, Ангел Кънчев и Панайот Хитов, които запалват революционната искра в него и той става не само член, но и секретар на Българския революционен централен комитет.

Олимпий Панов е част от Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878). Участва в боевете при Стара Загора, както и получава „Георгиевски кръст“ за храброст след сражението на Шипка. Открил, че армията е неговото призвание, след Освобождението на България завършва Военната академия в Санкт Петербург, за да се завърне като командир в Българската земска войска – военни формирования от българи във въоръжените сили на Руската империя, главно от български доброволци. След Съединението на Княжество България и Източна Румелия Олимпий Панов е назначен за началник на артилерията на българската армия. Отличава се в Сръбско-българската война в сражението при Сливница, което се оказва ключово за крайния завършек на войната.

Стигаме и до противоречивите моменти от биографията на Олимпий Панов. След детронирането на княз Александър I Батенберг, Панов е назначен за военен министър във временното правителство на Петко Каравелов. Правителството е в сила по-малко от седмица. След като политическата обстановка се поуспокоява, като един от участниците в преврата, Олимпий Панов първоначално е арестуван, а след това и уволнен от българската армия. Стига се дори до неговото екстерниране в Румъния. В Букурещ се включва в подготовката за нов преврат, но при опита му за преминаване на Дунава е заловен. Героят от Шипка и от Сливница, но приел по-различно виждане за държавното управление, е осъден на смърт в Русе на 6 март 1887 г.

Казват, че историята се пише от победителите. В случая опитахме да ви представим и двете страни на Олимпий Панов. Независимо от това какво мнение ще приемете за него, то неоспорим факт е, че той остава значима следа в българската история. Следа, която се материализира в открития на 28 август 1988 г. паметник на Олимпий Панов.

Къде се намира

Паметникът на Олимпий Панов се намира в центъра на град Тараклия до общината на града. В непосредствена близост до него можете да видите и паметната плоча на Васил Левски.

Travelers' Map is loading...
If you see this after your page is loaded completely, leafletJS files are missing.