Гробът на полковник Борис Дрангов (Скопие)

„Две смърти няма, без една не може!“

Малко над година изолация и липса на пътувания. Най-дългият ми период, в който пътешествията ми по българските следи спряха изцяло и бяха сведени до събиране на информация за нови места и очакване на възможен момент за посещението им. Края на месец май се оказа щастлив за мен – първо успях да посетя Белград и да видя един от любимите ми български паметници извън границите на България – витошката морена с ликовете на Левски и Раковски. Едва завърнал се в София и изникна възможността за посещение на Скопие. Не ми трябваше и минутка, за да се съглася. Все пак в столицата на Северна Македония се намираше, поне за мен, най-значимата българска следа – гробът на полковник Борис Дрангов.

До този момент за мястото, където е погребан великият български пълководец, знаех доста малко. Бях чел, че първоначално е бил погребан в църквата „Свети Димитър“, в самия център на Скопие, а впоследствие – че е преместен в градското гробище. За мое щастие, бях прочел новината, че само преди няколко дни българското посолство е поставило цветя на гроба на Борис Дрангов. Опитах се няколко пъти да се свържа на посочените телефони, изпратих и писмо точно преди заминаването ни, но в рамките на три дена отговор не получих. За да посетя тази българска следа, явно трябваше да разчитам на късмета си.

Понеделник сутрин, паркираме пред централното градско гробище „Бутел“ в Скопие. По мащаби изглежда не по-малко от софийското. Това, с което разполагам като информация до този момент е, че самият гроб е на главна алея и на първа линия, поне това личеше по снимките. Едва ли изразът „да търсиш игла в купа сено“ имаше по-точно определение от това, което предстоеше пред мен и моят спътник. В последните седмици напрежението между политиците на България и Северна Македония отново се беше покачило. Но по никакъв начин не усетихме негативно отношение или липса на желание за помощ, когато на два пъти попитахме хора, работещи в гробищата, за локацията на българския герой. За съжаление, не знаеха, но ни споделиха, че ако отидем в администрацията, там биха ни помогнали. Близо половин час след старта на поредното търсене на българска следа. Вървим по главната алея с надеждата отнякъде да зърнем гроба на Борис Дрангов. Предполагахме, че след като е погребан през 1917 г., то той трябва да се намира в началото на самото гробище. Имахме и резервен вариант – все пак вървяхме към администрацията. В следващите минути късметът ни се усмихна. Напълно синхронно и независимо един от друг възклихнахме с моя приятел – „виж, виж, ето го“. Стояхме пред паметника, където бе погребан един от най-големите пълководци на България – Борис Дрангов.

Борис Дрангов се ражда в Скопие на 15 март 1872 г. Завършил с отличие българското педагогическо училище в града, през 1891 г. продължава своето образование във Военното училище в София. Изучаването на военното дело не минава по най-гладкия начин. След един конфликт със строеви офицер, Борис Дрангов е разжалван и освободен от училището. Наказанието му трае няколко месеца и скоро той отново успява да се завърне в редиците на Военното училище. След като го завършва, той ще прекара следващите години като част от полковете на две места – в Пловдив и в Лом.

Илинденско-преображенското въстание избухва през 1903 г. Борис Дрангов веднага се отзовава и заминава за Македония. В писмото, което изпраща до жена си, достатъчно красноречиво са описани и намеренията му, които ще характеризират и действията му до края на живота му – „поставям Отечеството…неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага“.

На следващата година ще замине за Санкт Петербург. Отново с отличие ще завърши и следвашия етап от неговото образование – този път в Николаевската генералщабна академия. Завръщайки се в България, Борис Дрангов е назначен във Военното училище, където започва да преподава по тактика, като от този период са и първите му съчинения по военно дело.

Годините след Освобождението изобилстват от войни, в които България участва, преследвайки мечтата за национално обединение. Борис Дрангов проявява геройства във всяко едно от сраженията, като лично дава пример на войниците си, участвайки в атаките. За проявена храброст в Балканската война е награден с орден „За храброст “ – IV степен.  Става част и от едни от най-славните победи на България в тази война – при Чаталджа, Одрин и Петра.

Годините преди Първата световна война не са най-лесните за Борис Дрангов. Въпреки несъмнените си заслуги и постоянен труд към повишаването на знанията на войниците, той не е долюбван от всички по върховете на държавата. Причината е проста – вярва, че за да бъде една войска силна, то войниците в нея трябва да бъдат защитавани. Затова и не пести критиките си към военния министър, в резулат, на които той го изпраща на военен съд. Опрадван е на две нива, но повишаването му в чин се забавя и е изпратен да служи в провинцията.

Трудностите не отчайват Борис Дрангов. Скоро избухва Първата световна война и той ще застане начело на Пети македонски полк. Съставен почти изцяло от българи без войскови опит досега, Дрангов се заема с нелеката задача да ги подготви и да създаде военен състав, който за отрицателни срокове успява да се прояви при боевете при Калиманци, Кочани и Щип.

През 1916 г. , 25 години след напускането на родния си град, Борис Дрангов ще се завърне отново в Скопие. Жертвите, които българската армия дава сред своите офицери, са причината да се вземе решение и да бъде създадена Школа за запасни подпоручици в Скопие. Едва ли има по-добър избор за човекът, който да стане начелото ѝ от Борис Дрангов. Добър оратор и обичан от войниците си, успява да посвети във военно дело и да обучи 876 души.

Изпълнил задачата си в Школата в Скопие, Борис Дрангов поема по бойните полета. Далечна Добруджа ще стане поредното място, в което той ще прояви пълководческите си умения. Отново ще се завърне в Македония. Застава начело на Девети пехотен пловдивски полк, с който поема защитата на небезизвестната Кота 1050 в битката при завоя на река Черна. 26 май 1917 г. – френската армия ранява тежко в крака Борис Дрангов. Един от хората, оставили най-дълбока следа в българската армия, ще почине от раните си същата вечер. За проявените си заслуги ще  бъде произведен посмъртно в чин полковник.

Борис Дрангов ще остане в историята на България и като първият военен теоретик. Създава редица трудове с цел подобряване на тактическата грамотност на българската армия. Трудът му „Помни войната“ ще се превърне в задължителна настолна книга на всеки военен ръководител.  Съдържаща редица ценни житейски примери, едва ли има по-добър цитат, с който да завършим разказа ни за полковник Борис Дрангов, станал характерен за неговото дело – „Животът не се мери по дължина, а по съдържание“.

Къде се намира

Гробът на полковник Борис Дрангов се намира в централното гробище „Бутел“ в Скопие. Можете да стигнете лесно до него, вървейки по централната алея. Можете да се поклоните пред може би най-святата българска следа в Скопие, като посетите парцел 66, 1 ред, гроб 4.